Култура

Броени дни делят потребителите от нова онлайн платформа, създадена по проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“. Проектът цели събиране, систематизиране, познавателно обогатяване, дигитализиране и съхраняване за поколенията на културното наследство на 13 български литературни класици.

Инициативата се изпълнява от Института за литература при БАН в партньорство с Националния литературен музей и Столична библиотека по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“. Финансиран е от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с безвъзмездна помощ в размер на 192 272 евро. Основната идея на този проект е популяризирането му сред обществото, създаването на свободен достъп до него за всеки и превръщането му в основен източник на информация, идеи и методологически стратегии за бъдещи културно-образователни продукти.

Снимки, ръкописи и документи на 13 български писатели ще бъдат изложени в онлайн платформата. Това са: Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов. Те ще бъдат публикувани на сайта BGlitarchives.org. В онлайн портала са включени и ръкописи на ромски език и периодика, посветена на ромската култура.

Три дигитални центъра за културно наследство предвижда проектът: уеб базирано дигитално хранилище; сайт с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални архивни материали; филми; виртуални колекции; презентации; семинари; лектории и др. В дигитализирането на огромния масив от над 200 хиляди документа са участвали Столичната библиотека, Националният литературен музей и Институтът за литература към БАН. 

Класиците на българската литература са представени чрез непознати и уникални по себе си материали от личните им архиви: ръкописни и печатни документи, изображения на предметни артефакти, фотодокументи, единични листове от периодични издания, материали за културноисторическия контекст и творчеството им, съхранявани в Института за литература, Националния литературен музей и Столична библиотека. Както и чрез цялостни литературоведски профили, които включват знание за културноисторическия и литературния контекст, биографична информация за авторите, познание за творчеството им, уникален библиографски каталог на публикациите от и за тях в българския периодичен печат.

Ще бъдат достъпни и триизмерни заснемания на над 300 предмета, някога притежавани от писателите, които сега се помещават в къщите им музеи. В дигиталното хранилище ще може да се видят и два биографични филма за писателите. Тяхната продължителност е около 20 минути.

Трябва да се откажем от остарелите, дидактични, разказвачески методи на обучение. Именно това е начинът децата на ХХI век да се запознаят с българската литература.

Елка Трайкова, ръководител на проекта и директор на Института за литература

Инициаторите са си поставили за задача да запознаят и деца от ромски произход с българската литература. За целта те си партнират с организацията „Рома Верситас". Проектът ще създаде интегрален културно - образователен продукт, отговарящ на интереса към българското културно наследство на разнородна аудитория (широката общественост, учащи, специалисти, социални групи в неравностойно положение, българските училища в чужбина).