От сърце

Не обичам световните дни и женските празници. На девети юли не се чувствам по-малко жена, отколкото на осми март, а един ден за останалите добри неща не ми е достатъчен. Преди време обаче на 3-ти октомври се е празнувал Денят на баба и дядо. Тази година аз реших да го възобновя, макар че за любовта към баба и дядо са предназначени всички дни в годината. А някак си ние, внуците, все ги пропускаме.

Самата аз до скоро мислех, че вече нямам баба и дядо. Приемах, че едни от най-любимите ми хора са напуснали този свят, а с него и мен. Мислех, че са твърде далеч, че вече не са част от моя живот, живота на братовчед ми, на родителите ми и на всички хора, които ги обичаха и все още ги обичат с цялото си сърце.

Днес се вглеждам в себе си и осъзнавам колко глупаво съм разсъждавала. Днес осъзнавам, че любовта на баба и дядо е безгранична, силна, независеща от време и пространство. Днес осъзнавам, че баба и дядо никога не биха оставили внуците и децата си. Защото баба и дядо са нишката на онази чиста и всеотдайна любов, която никоя сила на света не може да разкъса. 

Защото баба и дядо са тук! - всеки път, когато съм тъжна - чувам гласа им, нашепващ познатите думи: „Ще мине. Всичко минава!“ Всеки път, когато съм на път да извърша лоша постъпка се появява техният лик в съвестта ми. Те са моята пътеводна звезда, силата, която щом залитна по криви пътеки, ме хваща и дърпа нагоре. Те са онези, които ми повтаряха колко голям и разнолик е светът и въпреки всичко достойна за него трябва да стана. И днес искам само да кажа:

Благодаря ви! - за вълшебното детство, за грижите и за обичта ви. За времето, безспирните приказки и уроците, които до днес изграждат душата ми. 
 

Защото да имаме баби и дядовци означава много:

• Баба и дядо не дават никой да се кара на любимото им внуче. Къщата е с главата надолу - да са живи и здрави децата, да цапат;
• Да не излизаш без фибичка. Дори фризьорът да е направил чудо с косата ти. Бритонът пречи и не е добър за очите. Това го знам от баба и дядо;
• Българките остаряват много красиво. В прошарените коси се крие мъдрост, обич и топлина, която отива на всяка жена;
• Баба и дядо не дават да им се отговаря. Щом кажат, че е студено - студено е! Но наистина всяко дете може да потвърди, че при тях са най-топлите зими;
• Чаят от пакетче не е чай. Затова брането на билки и любовта към природата остават завинаги;
• Баба и дядо са любовта и това е достатъчно.

Къщата на дядо

Още помня къщата на дядо!
Приказна и малка, сгушена на тихичко в гората.
Спомням си и въздуха кристален,
напоен от билки и хортензии,                                                                
а цветовете китни на голямата градина                                                    
често вечер се прокрадват в съня ми...

Тогава виждам,че на прага е застанала и баба.                                            
Вече е направила кафето.
Виждам я. И хубава!И млада!
И сълзи се стичат по лицето ми...

Да я прегърна ми се иска, а не мога.
Как да уловя звездичка?
Но всеки път щом някому добро направя, аз знам!                                    
Небето се усмива!

Научих се, че пътят ни не е безкраен,                                                          
че всеки миг ни е подарък,                                                                            
че времето любов не може да лекува.
Напротив! Спомените още повече сплотяват!

Научих се, че има дни студени,                                                                      
че дори и да опитвам няма как да ги избегна,                                              
но тогава в детството се връщам!
Къщата на дядо е вълшебна!
Тичам сила да си взема...