Дарин Маджаров: Тук се чувствам супер и тук ми е мястото
В новата ни поредица „Защото избрах България“ ще ви разкажем историите на българи, които се прибират за постоянно в Родината след период на пребиваване зад граница, както и на чужденци от цял свят, които са избрали България за свой нов дом. Целта ни е от първо лице да представим процес, който е противополижен на напускането на Родината и пръскането на българския народ по света. Говорим си с Дарин Маджаров.
Създател съм на сайта Уча.се – онлайн платформа с видео уроци и упражнения за училище на разбираем и интересен език. На 28 години съм, от Дряново. Обичам да правя полезни неща за хората около мен. След като завърших Национална Априловска гимназия през 2006-та година отидох да уча в Jacobs University Bremen в Германия, където за пет години станах бакалавър и магистратър по електроника и компютърни науки. След това започнах докторантура в KU Leuven, Белгия в сферата на енергийните пазари и електрически коли. Прекъснах докторантурата си, за да се върна в България и да развием Уча.се по най-готиния начин!
В чужбина учих и трупах умения. Всякакви умения... Тогава не знаех за какво и къде ще са ми полезни, но се пусках в екшъна постоянно. Участвах в различни извънкласни дейности, клубове, спорт и всякакви интересни неща наоколо. Знаех, че тези умения ще са ми полезни на по-късен етап. И така и стана... Като поглеждам назад, виждам, че всяко едно усилие си е струвало и днес живея много щастлив живот благодарение на това.
Много са причините да се върна в България. Тук се чувствам супер и тук ми е мястото, приятелите, всичко. Дохдох си, защото в България има изключително много талантливи хора, които жадуват да създават продукти на световно ниво и да се докажат пред света. И така, като се обединяваме в силни екипи, сме огромна сила. Дойдох си, защото в България има неща, за които хората се оплакват. Тоест, това е възможност за предприемачите.
Дойдох си, за да решавам тези проблеми заедно с готини хора около мен и да подобряваме живота на всички.
Когато живеех още в чужбина, се прибирах често в България. Вечерта преди да тръгна отново, винаги се разхождах тук из улиците, гледах хората и толкова много си мечтаех да дойде моментът, в който ще мога да се разхождам всеки ден без да трябва да заминавам... Дойде този момент и все едно ми се сбъдна мечта. Обикновено, като си сбъднеш някаква мечта, спираш да я цениш толкова. При мен напротив, много често като се разхождам, отново и отново съм благодарен, че съм тук и съм щастлив сред моите си хора.
