Димитър Димитров: Mладите, интелигентни българи в чужбина са ценен ресурс
Димитър Димитров завършва Немската езикова гимназия в град София преди да замине за Лондон, където живее, учи и работи в рамките на четири години. Прекарва половин година и в Института по културна дипломация в Берлин, а след като завършва магистратура по международни отношения в Лондонското училище за икономика и политически науки, Димитър се завръща в България. През последната година той работи като младши изследовател в Центъра за изследване на демокрацията и заедно с Анина Йовкова е младежки делегат на България към ООН с мандат 2015 – 2016 г. Отскоро е част и от екипа на нашите приятели MOVE.BG.
Личният избор е въпрос на лична отговорност – сам реших да замина и да уча в чужбина, както направиха приятелката ми, брат ми и 80-90% от хората в моето обкръжение. Предполагам, че средата и примерът на най-близките ми хора са оказали своето влияние, но крайното решение и стремежът към нови хоризонти на личностно и професионално развитие избрах сам.
Често у нас битува разбирането, че животът в чужбина е цветя и рози, а всеки емигрант е хванал Господ за шлифера. Всъщност изборът да напуснеш България не е никак лесен, а същото важи и за живота далеч от нея. Поне при мен се получи така, а най-трудно определено ми беше в началото, когато прекалено рано изведнъж останах сам. За човек, който е свикнал да отдава времето и емоциите на семейството, приятелите и най-близките си, подобна промяна може да е доста тежка – особено в контекста на по-консервативните и резервирани социални порядки в Британия. Трудно ми беше да се почувствам в свои води, както и да създам истински трайни приятелства с англичаните. Може би темпераментът ми е различен от техния, може би изключително забързаното, натоварено и динамично ежедневие в Лондон изсмуква жизнените сокове и времето за социални контакти, може би просто приоритизирах основно ученето – все пак с такава цел бях отишъл. Истината е, че редовно постигах най-високи академични резултати сред колегите си, защото работих с желание и упоритост, пък и успявах да управлявам времето си достатъчно ефективно. С годините започнах да осъзнавам, че всички трудности и препятствия всъщност създават възможности – да предизвикам себе си, да израсна, да общувам с и да се уча от най-различни хора, каквито не бях срещал дотогава.
Стремях се да организирам времето си така, че да прекарвам всеки свободен от университетски задължения период в България. Още след края на първи курс започнах да си търся работа и стажове в неправителствени организации, посолства и институции. Освен опита и уменията, които усвоих, имах възможност да се запозная с изключително вдъхновяващи и мотивиращи личности, както и да се убедя, че всъщност в България се случват и много смислени, стойностни, зареждащи промени. Именно за тях си струва да разкажем, да се включим, да се открием и свържем помежду си, тъй че всички заедно да изградим среда, в която усмивките са повече от фасоните и мрънканията. Вярвам, че напук на пословичния скептицизъм у нас, позитивните нагласи имат почва сред все повече млади хора, които осъзнават себе си като част от промяната, а не като безгласни букви без шанс да я осъществят. За да стигнем до нея обаче освен мечти и вдъхновени писания, е необходима много упорита работа – това е и една от основните причини да избера да се върна в България.
Истината е, че винаги съм се чувствал по-щастлив, пълноценен и умиротворен тук, където живеят семейството, приятелите, най-близките ми хора; където безцелните нощни разходки слуйчайно те отвеждат на концерт на „Оратница“; където Балканът гордо призовава, а морето нежно приласкава. Да, в общия случай животът в чужбина осигурява по-висок финансов капитал и стабилност, но ако не успяваме да открием щастието си навън е редно да си зададем въпроса:
Има ли нещо по-скъпо от нещастно изживяния живот и на каква цена идва наложената ни от някого другиго представа за успех?
Казват, че живеем само веднъж – е, нека поне го правим щастливо! Въпрос на избор и личностна нагласа и никой няма право да осъжда младите, успели българи, избрали да живеят в Британия, Германия или САЩ. Живеем в свят, в който огромните разстояния не представляват пречка да бъдем полезни, ангажирани и свързани с родината си и близките ни хора, останали в нея. Тъкмо напротив – младите, интелигентни българи в чужбина са изключително ценен ресурс, за който вратата към България трябва да остане отворена.
Мечтата ми е България да се превръща в място, където младите хора са свободни и вдъхновени да развиват своя потенциал; да познават, уважават и отстояват човешките права – не само своите, а най-вече тези, които са били нарушени. Мечтата ми е България да използва множеството си социално-икономически проблеми градивно, така че да се превърне в лидер в сферата на социалното предприемачество, а ние – българите – да бъдем по-образовани, осъзнати, близки и човечни един с друг. Мечтата ми е реалност и процес, който вече се случва благодарение на всички нас – заедно!
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
