Успелите споделят

Джени Шен е на 29 години. Обикаляла е света и може да се похвали с това, че е живяла в много градове, в момента е акостирала в Амстердам. Родена е в Тайпе (Тайван), но семейството ѝ се мести във Ванкувър, когато е на 12. Завършва Simon Fraser University и заминава за Сингапур, защото винаги е мечтала да живее в чужбина. След като се наслаждава на Сингапур и си взима всичко от него, в нея се заражда нов интерес, този път към Европа, и това я води до Амстердам. Най-голямата ѝ страст (след дизайна!) е пътешествието. Харесва всичко в него - потапянето в различни култури, пробването на местната кухня и докосването до различния начин на живот. Допадат ѝ кикбоксът, фризбито, йогата и вдигането на тежести, като разбира се често сменя своите хобита, за да не ѝ омръзнат.

В момента работиш като UX Designer в Toptal. Разкажи ни повече за своята работа и как тя те прави щастлива.

Точно така, аз съм UX Designer в Toptal и работя по различни интересни проекти с хора от целия свят. Помагам на клиентите си с дизайна на иновативни и лесни за ползване дигитални продукти за крайните потребители (B2C) и техните клиенти (B2B).

Това, което харесвам в работата си е, че съм заобиколена от много интелигенти и точни хора, които определено са добри в това, което правят - независимо дали е разработването, дизайнът, финансовата част на нещата или човешките ресурси. Имам страхотни колеги и ми харесва да съм част от тази глобална мрежа. Освен това, като дизайнер в Toptal, работя с recruiter, който ми помага винаги, когато имам някакви проблеми с клиента. Много уважавам това и се радвам, че за мен остава само да се фокусирам над самата задача. Причината да избера да работя на свободна практика е, че мога да работя откъдето и когато искам. Разполагам с много гъвкавост и свобода на избор между клиенти и проекти.

Ще участваш в HackConf 2017. С какво искаш да бъдеш запомнена на това събитие?

Да, много съм развълнувана, че ще бъда лектор в HackConf2017! От моята лекция ще научите как започнах работа на свободна практика, защо я избрах пред традиционната кариера и какви са плюсовете и минусите ѝ. А на тези, които искат да вкусят свободата, която freelancing-а дава, ще предложа няколко стъпки за започване в тази сфера. Няма да е лесно, особено в началото, но според мен,

да бъдеш freelancer е изключително възнаграждаващо и си струва усилията.

Според теб, кой е най-лесният начин за научаване на нови неща?

Не мога да говоря за всички, но лично за мен, тайната е в практиката. Това, което знам е, че съществуват главно 3 вида учене: чрез слушане, визуално и чрез практика. Аз се научих на уебдизайн чрез tutorials. Но не помня да съм повтаряла това, което съм видяла в тях, освен когато техниката, която те са ми предложили, ми е била нужна. 

През годините практиката винаги е била моят главен подход и продължава да бъде дори сега, когато съм дизайнер. Когато чуя за нов софтуер за дизайн или нов рисърч метод, първата ми мисъл винаги е как да го практикувам и усвоя, а не да прочета книга или да чуя подкаст за него.

Кога реши в коя професионална сфера искаш да се развиваш? Искаше ли нещо друго, отказа ли се от някоя друга мечта? 

Още когато съвсем "прохождах" в уеб дизайна, на 12, знаех, че искам да съм професионален и независим дигитален дизайнер. Просто знаех, че най-вероятно това ще бъде моята кариера. Когато бях малка, семейството ми смяташе, че трябва да стана адвокат, но това не представляваше интерес за мен. Мислила съм да бъда и астроном, но и това не траеше дълго.

Преди няколко години си помислих дали да не стана стюардеса, защото обичам пътуването, но след първия курс на обучение, осъзнах колко много отговорности събира в себе си работата и минусите ѝ. Реших, че не си струва да захвърля всичко и да започна отначало, затова се върнах обратно към дизайна.
След всички тези опити, доказах на себе си,

че дизайнът е перфектният баланс (и моята мечтана работа) между нещата, които обичам, нещата в които съм добра и нещата, които са доходоносни.

В кое е истината: в таланта или в усърдната работа?

Вярвам, че съществуват и талантливи, и усърдни хора. Аз лично не притежавам особен талант, затова трябва да работя много. Влагам много време и усилия, за да подобрявам уменията си.

Упоритата работа е най-добрият заместител на таланта.

Ако трябва да се каже, че съм талантлива в нещо, то трябва да е в това, че имам око за детайла и за нещата, които не функциунират и по този начин получавам идеи за подобрението им. Ще се оплача много от някой проблем и така ще стигна до неговото решение. Например, през 2000г., използвах много компютър и постоянно браузвах в интернет. Забелязах, че повечето сайтове изглеждаха ужасяващо и бяха объркващи. Затова си казах: "Аз определено мога да измисля нещо по-добро" и така започнах да уча как да правя дизайн с единствения софтуер, с който разполагах по това време - Microsoft Frontpage и PhotoImpact. Така започнах да се занимавам с дизайн - забелязвайки какво не работи и защо. Сега помагам на компании с достъпни дизайни и приложения и обожавам професията си.

Какво означава да си успял в IT сферата?

Много хора вероятно смятат, че да си успял в IT сферата, означава да си някой известен, влиятелен и работещ във Fortune 500 компания или в една от GAFA (Google, Apple, Facebook, Amazon). Аз обаче имам различно разбиране, защото смятам, че хората, които се занимават с разрешаването на важните проблеми са също успели хора, въпреки че не са известни. 

Аз се възхищавам на хора, които:

1. Споделят как са се справили със сложен проблем.
2. Следват кауза, в която вярват.
3. Преди всичко допринасят за IT индустрията, а не за идеята да изграждат име. 

Не мисля, че човек трябва да работи за компания от Силициевата долина, за да бъде считан за успешен.

Живяла съм в много държави и осъзнах, че умните и услужливи хора са навсякъде и че много вълнуващи неща се случват и извън Силициевата долина!