Яна Пенева: Фотографията трябва да въвлича и да задава въпроси
Днес ще ви запознаем с Яна Пенева. Тя е от Варна, снима от няколко години. Занимава се със сватбена и портретна фотография. Тук ще можем да се насладим на някои от великолепните й кадри.
Кога застана зад обектива за първи път?
За първи път преди шест години. Тогава не предполагах, че ще стигна дотук, исках да правя хубави снимки на моето дете и така се започна. Първо снимах деца, после дойдоха и сватбите и всичко се случи много бързо.
От къде черпиш вдъхновение за снимките си?
От хората. Обичам да снимам хора, да наблюдавам техните реакции, емоции, малки жестове. Да наблюдавам светлината как пада върху тях и рисува. Предизвикателството да покажа, че всеки може да изглежда добре, е движеща сила. Опитвам се да виждам хубавите страни.
Занимаваш се основно със сватбена фотография, какви са спецификите при правенето на снимки по време на сватби?
Сватбената фотография ме привлича, защото всяка сватба е различна, среща ме с много нови и често интересни хора, нови места. Мога да вляза в техния свят, да наблюдавам отношенията помежду им. Там са и близките им, семейството, приятелите. Обикновено е ден, изпълнен с емоция и се опитвам да усетя атмосферата и да я разкажа после в снимки. Сватбената фотография съдържа в себе си различни жанрове - портрет, репортаж, детайл, пейзаж. За да разкажеш добре, е необходимо да видиш, да забележиш малките неща, които са част от историята. Това се опитвам да правя и имам още много да уча. Колкото по-истински са хората, колкото по-естествени са, толкова по-хубави снимки се получават. Никога не знам предварително какво ще се случи и как ще протече деня. Интересно е.
Черно-бяло или цветно?
„Когато снимаме цветен портрет, показваме цвета на дрехите. Когато снимаме черно-бял портрет, показваме цвета на душата.“ - Анри Картие-Бресон.
Но аз обичам и двете. Често личните ми снимки са на черно-бял филм. Цветът може да носи много красота, може и да разсейва, въпрос на лично усещане е.
Какво е нужно за перфектния кадър?
Винаги може повече и никога нищо не е достатъчно. Но когато в една снимка има и хубава светлина, и емоция, и разказва история, носи настроение, то тя влияе на зрителя. Добрата фотография трябва да вълнува, да въвлича в света, който показва, да кара зрителя да иска да види още, да си задава въпроси.
Коя е любимата ти снимка, която си правила?
Надявам се, че предстои. Като се връщам назад, нищо не ми харесва достатъчно, все намирам недостатъци. Всичко, което ми харесва, е като план напред във времето.
