Наръчник на приключенеца: Да оцелееш в БДЖ
Сигурно за мнозина от вас БДЖ не е най-любимото място. Ами, не мога да ви разбера, хора! Когато се търсят положителните качества на влаковете у нас, то обикновено те са цената, достъпът до тоалетна през цялото време, това, че можеш да се поразтъпчеш, когато си искаш, а аз бих добавила, че вестибуларният ми апарат и автобусите не са първи приятели, особено на дълги разстояния, но пък с влакчетата се разбират перфектно. Но Българските Държавни Железници са много повече! Това е най-романтичният, интересен, шантав, пълен с аромати, цветове и адреналин начин на придвижване.
Защо романтичен? Това е лесно - заради всички онези последни целувки, прегръдки и обещания, споделени през трудно отварящия или никога не затварящия се прозорец в купето. Интересен е и тук не трябва да има две мнения. Ако случайно се опитваш да ме оспориш, представи си тази картинка: Дядо, който пренася живи кокошки в кашон под седалката, обяснява на 20 годишна испанка вегетарианец, която не разбира и думичка български за възхода на БКП в детайли, за рестрикциите и, разбира се, за новото правителство, в рамките на няколко часа. Заинтригува ли те развоят на събитията? Сега ще те оставя да се чудиш завинаги какво точно се случи.
БДЖ е едно от най - шантавите места на света. Хора, БДЖ е феномен в световен мащаб! Веднъж качиш ли се, не се знае кога, къде и как ще пристигнеш, нито какво ще преживееш. Всъщност можете да бъдете сигурни в едно - в 90% от случаите пътуването в родните влакове ще остави у вас траен отпечатък. За ароматите и цветовете няма да изпадам в подробности, тях ще ги оставя като храна за въображението ви. Колкото до адреналина, той не е универсален, но е често срещан в екстремни ситуации, които в нашенските влакове са, ами, чести.
Приготовления
Освен рутинните приготовления, БДЖ изисква и някои по-специални такива. На първо място - не си и помисляйте да тръгнете с обувки, с които не можете да бягате след влака! Още повече, ако (не)волно закъснявате и разчитате да го хванете в последните 2-3 минути. Проявете разбиране към персонала - чака ги дълго пътуване, а тези няколко минути само удължават работния им ден ненужно. Именно затова е възможно машинистът да реши да си спести тези последни минути и влакът да отпътува една идея по-рано.Препоръчително е да се облечете тип "зелка". Нашите влакове са своеобразни телепортиращи машини - минавайки от един вагон в друг е възможно да се почувствате сякаш сте преминали от Южния полюс към Екватора. За това, естествено, допринася и чудноватият механизъм на прозорците, за които вече споменах, но и липсата на уреди, които измерват температурата, защото, хайде, това е д-ъ-р-ж-а-в-н-а-т-а железница.
Въоръжете се с допълнително храна и вода, без значение колко дълго си мислите, че ще пътувате. Задължително! Особено ако приключенствате през летните месеци.
На гарата
Гарите са чуднички местенца, но наистина не е добра идея да ги посещавате през нощта. Особено ако става въпрос за малка гара. По тези места виреят странни и опасни индивиди. Обикновено първо се появяват двама-трима, инспектират периметъра и ако нещо привлече погледа им, подават сигнал към цялата глутница. При такава ситуация потърсете подкрепа в лицето на персонала на гарата. Ако те не ви симпатизират, прибегнете до крайни мерки и се скрийте зад някоя врата, дори това да значи да прекарате няколко часа там. Изпробвано е, работи.Как да уплътните времето си на гарата
Сред най-широко разпространени занимания са четенето на книга, "ровенето" в някакъв вид техника, слушането на музика. Но ако сте истински приключенец, предлагам ви да си намерите цел, която неволно да ви занимава. Вашата цел може да бъде на неопределена възраст в зависимост от моментното ви състояние. Като цяло, възрастните хора са по-податливи на контакт. Не се притеснявайте да започнете разговор. "Днес времето е много хубаво/лошо, подходящо само за пътуване." е универсална реплика, с която да подхванете приказка. Ако целта ви не смени местоположението си, то няма проблем да продължите да я заливате с въпроси. Така времето ще мине неусетно, но и ползотворно - има възможност да си намерите нов приятел, да научите нови, може би дори интересни за вас неща, но и по този начин работите върху личностното си развитие, в частност - социалните и комуникативни умения.
Идва заветният час - отпътуването
Какво да правите в случай, че ви сполети изтърване на влака:Стъпка първа - Развикайте се. Ако викът ви бъде придружен с неистово ръкомахане е възможно да привлечете достатъчно голямо внимание, за да бъдете забелязан от някой от персонала във влака. В случай на неуспех, то поне ще създадете позитивно настроение у околните.
Стъпка втора - Непосредствено с вика, тръгнете да бягате. Тук идва ролята на удобните обувки.
Стъпка трета - Ако стъпка първа не е много успешна, но стъпка втора ви е доближила до целта, първото нещо, което трябва да направите, е да си отворите вратата. До вратата се стига чрез изпълнение на високи подскоци в движение, придружени от силен натиск на дръжката на вратата. Това действие не би трябвало да ви отнеме повече от 10 опита.
Стъпка четвърта - Отървете се от багажа като го хвърлите през вече отворената врата.
Стъпка пета - Хванете се стабилно за някоя от помощните дръжки и смело подскочете с краката към входа в стил Джеки Чан. В никакъв случай не се замисляйте, защото има голям риск от разубеждаване.
Всичко това би трябвало да проработи.
Пътуването
Преди всичко, нека ви предупредя още един път: веднъж качиш ли се, не си знае кога, как и къде ще пристигнеш.Знаете ли, скоро ме попитаха кои неща от България биха ми липсвали най-много. Без никакво съмнение БДЖ е едно от тях. Безспорни са красотите на майката Природа. Предимството на влаковете тук идва от това, че техният път е скрит, няма други превозни средства, няма магистрали, а само зелена красота и тук-там гари. Представи си да тръгнеш от морето, да минеш покрай Търново, през Балкана, през полетата с лавандула и тези със слънчоглед, но и онези със самотните дървета по средата на нищото, а след това става нощ и всичко, което те обикаля е тъмното и малките светлинки в далечината, но ти продължаваш да пътуваш и догонваш изгрева, закусвате заедно, минаваш по мостчета над рекички в Рила, Пирин, в Родопите, докато се захласващ по все още побелелите върхове в далечината, а след това се оставяш на Кресненското дефиле да те издигне до облаците, за да пристигнеш доволен. Приказка, нали?
Както казах, БДЖ предоставя най-интересния вид транспорт. Къде другаде е възможно да ви лекуват с магия? На мен ми се случи точно във влака Варна - София, някъде около Червен Бряг. Пътувахме за състезание рано сутринта, а аз носех наколенка заради травма. Една баба връхлетя, седна срещу мен, втренчи се в коляното ми и каза:
- Ще го оправя, само вярвай!
Разтри ръце и ги доближи на милиметри от коляното ми, но без да го докосва. Затвори очи. Устните и започнаха да потреперват. Всички в купето се стъписахме. След няколко минути възрастната жена отвори очи и ме погледна ентусиазирано:- Усещаш ли топлината?
В интерес на истината не усещах никаква топлина и не знам дали излъгах, защото цялата ситуация направо "ми разказа играта", или защото не исках да я разочаровам. Продължихме пътуването си - аз, с болките в коляното, и тя, с историите как навремето била готвачка на Бойко Борисов и затова сега носи негова снимка в портмонето си, точно до тази на внука й.И точно докато пиша това, ме прекъсва друга бабичка, прегърбена, едвам виждаща, с побеляла коса, да пита дали в купето по случайност няма някое медицинско лице, защото имала кърлеж, но не можела сама да го изкара.
Не знам дали е възможно толкова разнообразни хора да се срещнат на едно място. Пътувала съм с режисьори, политици (ама честно!), музиканти от Иран, диригент от Виенската филхармония, случайни скитници, приключенци, чужденци, граждани на света, сърдити баби и дядовци, щастливи такива, нацупени младежи, животни, влюбени в живота хора и т.н. Пътувала съм 150 км в продължение на 12 часа. Случвало ми се е по трасето от Пловдив до Варна точно на моя влак да се запали локомотивът. Три пъти. За едно пътуване. Казвам ви - феномен!
Краен резултат
Прекрасен.Или кутия пълна с приключения. Аз имам такава- пазя си повечето билети, прилежно подредени по хронологичен ред, защото в един момент започваш да забравяш някои по-екзотични местенца, които далеч не заслужават да бъдат забравени.
Несъмнено обаче БДЖ предоставя на търсача на приключения едно живописно изживяване, което си заслужава. Аз съм приключенец и го оценявам, обичам го и не бих го заменила за нищо на света. Позволете си и вие да го опитате по този начин, заредете се с положителна магия и търпение и се наслаждавайте!
