Най-красивите непознати места в България | I ЧАСТ
България безспорно е една прекрасна страна, която спокойно можем да определим като едно райско кътче. Можем да се похвалим с прекрасно съчетание от зелени поля, красиви планини, златисти плажове и още много красиви пейзажи, които ни носят спиращи дъха гледки. Днес обаче сме решили да споделим с вас няколко непознати места от нашата красива Родина, чиито истории ни бяха разказани от двама пътешественици - Боряна Кръстева и Ники Карагьозов.
Храм-кладенец край село Гърло
Храм-кладенецът край село Гърло е най-старият култов каменен градеж по нашите земи. Издигнат без скрепяващо вещество, а само чрез баланса между камъните, той оцелява повече от 3 000 години. Изследователи смятат, че кладенецът не е просто водохранилище, а крие много по-голяма тайна. Слизам по каменните стъпала, които се спускат под земята. Минавам през триъгълния вход, който се е наклонил на страни.В краката ми лежи кладенецът, а над него е „небесният отвор”. Според една от теориите, кръглият купол на храма се е използвал като рефлекторен телескоп. Благодарение на него древните жреци-астрономи са наблюдавали звездите и са гадаели по тях. Идентични храмове са открити на остров Сардиния, дело на културата „нураги”, чиято родина е Месопотамия. И до днес не е ясно какво точно е предназначението на загадъчната постройка. За мен определено прилича на връзка между долния и горния свят. Пътят до храм-кладенеца ще изпита Вашата ориентация и приключенски дух, защото маркировки липсват. Маршрутът започва от вилната зона в село Гърло (на 10 км от град Брезник). Вляво от пътя има бяла църква, а след нея два пътя. Поемате по десния. Преминавате покрай раннохристиянски гробища и се изкачвате към стената на яз. Красава. Продължавате наляво по нея. Прекосявате мостчето над бетонния преливник. Изчаквате се и вървите успоредно на една ограда с бодлива тел. Язовирът остава от дясната Ви страна. След 20-минутно ходене достигате воден каптаж. Оглеждайте се за него, защото при първото ми ходене го подминах и се загубих. Минавате вляво покрай каптажа. Пътеката се изкачва по хълма и след около 5 минути сте при храм-кладенеца.
Местност „Въртопите“ край Търговище
Очарователната местност „Въртопите“ се намира само на 5 км от Търговище, точно до пътя към София. В най-ниската си част водите на „Въртопите“ се хвърлят в речното корито на Врана. Тук сенките доминират над слънчевата светлина, а прохладата и красотата на този природен феномен го правят изключително съблазнителен, особено през лятото. Водата на „Въртопите“ се оттича по подземни канали и се излива на повърхността от пещерата „Водната дупка“. След кратък живот от около 1 000 метра тя се влива в река Врана, чрез два последователни водопада – Петопръстникът и Големият скок. Височината им не е голяма, но въпреки това изглеждат внушително.
Параклисът на потопеното село
Имало едно време едно село - Пчелинци. Хората в него съградили храм на най-високата скала в околността – Пчелин камък. Кръстили го Свети Йоан Летни. Той приютявал скръбни души, давал опрощение и съхранявал вярата. През 70-те години на миналия век обаче, властта решила да превърне селото в язовир. Пръснали се хората, а домовете им били потопени. Параклисът останал, за да напомня, като надгробен кръст, че някога в подножието му е имало живот. Почти 7 века той пазел средновековни стенописи, докато не били поругани от знайни и незнайни съвременници. Днес храмът се поддържа на доброволчески начела и е винаги отворен. Това накратко е историята на параклиса над яз. Пчелина (яз. Лобош) край Радомир. Пътят до него минава през селата Прибой и Поцърненци. Зад последните къщи се вие пътека. След 30-минутна разходка се стига до белия параклис. От малката дървена пейка до входа му се разкрива магнетична гледка. Водата в язовира се разлива като синкава боя в палитрата на художник. Вятърът набраздява повърхността й. А на дъното е потопеното село, което живее само в спомените...
Пейката на любовта
„Пейката на любовта“ се намира на ръба на една от скалите, които са прегърнали Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. От там се разкрива гледка, която кара човек да се ощипе, за да е убеден, че не сънува. И да се усмихне доволно, осъзнавайки, че е щастлив. С гъстите гори, свежия планински ветрец, симфонията на двете реки в ниското, оформили разкошни каньони във високите скали, песните на птиците, които дефилират гордо из въздуха. Съществува от 2000 г., когато е създадена Дряновската екопътека и по нея са направени три панорамни тераси с пейки. Не се знае кой и кога е кръстил тази „Пейката на любовта“, но до 2013 г. е тънела в неизвестност. Тогава доброволци от младежко сдружение МОГА-Дряново запрятат ръкави, разчистват мястото, освежават парапета, слагат кошче, изработено от стар кошер, и табелки, които да насочват хората към това идилично кътче. Освен това създават и фейсбук страница, където посетилите Пейката могат да споделят снимки и впечатления. От любов към половинката, приятелите, природата или друго.
Отскоро при „Пейката на любовта“ има и къщичка за книги, така че вече всеки може не само да се наслади на гледката, а и да си отпочине с книга или списание в ръка, далеч от градската припряност. Малко физическо натоварване с разходката по екопътеката, а след това и малко храна за мозъка – рецептата за пълноценен ден.
И като за финал...
Ако искате да намерите идеи за хубави непознати места за пътуване по нашите географски ширини, можете да го направите в групата Непознатите места в България. А защо пък и да не споделите някое свое приключение с другите участници в нея? А за всички, които са любители на традиционните и по-популярни дестинации, прилагаме една картинка на стенната карта на нашите приятели от Българска история.
Ако картата ви е харесала, можете да я поръчате и в хартиен вариант.
