Успелите споделят

Николай Стоичков е един от двигателите на българското кино. Той е режисьор и продуцент на късометражния филм - "За какво служи хлябът" с участието на Марта Вачкова. Заедно с неговия екип от NO BLINK имат за цел да разпространяват най-добрите български късометражни филми и да споделят новини от света на киното. Понастоящем очакваме премиерата на спортния сериал "При щангистите", където Ники отново е режисьор, а сценаристи са Лора Кадурина, Яна Титова, Дамян Палийски. Главните роли са поверени на Алек Алексиев, Георги Гоцин, Славена Зайкова, Рада Кайрякова и Христо Стефанов. 

Сериалът показва как залата за вдигане на тежести събира различни типажи, където любовта и забавленията заемат също роля. Първият сезон е от 10 епизода и ще бъде разпространяван в интернет, а основната целева група на екипа на сериала са младите хора.

Кой е Ники Стоичков?

А, де? Терзанието на моя живот!

Иначе казано прозаично: Режисьор и продуцент, правещ първите си стъпки в професията с девиз за тази година: "30 е новото 20".

Занимаваш се с късометражно кино. По-трудно или по-лесно се създава?

Занимавам се с кино във всичките му форми и етапи. Не знам дали е по-трудно или по-лесно да правиш кино, но е онази професия, която ме кара да се чувствам най-щастливият човек на света дори в онези седмици с по 4 часа сън на ден!

Как избра да поемеш по пътя на изкуството и по-точно киното? Какво намираш в него?

Решението го взех много бързо, но да имам привилегията да го правя, ми отне години. Но сега 8 години по-късно съм благодарен, че пътят ми беше така дълъг и труден, защото ми даде възможност да се подготвя сега да правя най-доброто.

Ти си режисьорът на "При щангистите" - спортен сериал, въплътил мечтите и борбения дух на младите хора. Как възникна идеята за него?

Една от темите, които ме вълнуват, е успехът и щастието на един човек. Много ми е интересно да си говоря с най-различни хора на тази тема. Слушайки всеки, анализирам как този конкретен човек вижда смисъла на живота, кое е за него успех и кое е щастие. Това с годините превърнах като инстинкт при общуването си с хората.

Наслагвайки тази информация в себе си в един момент се наложи да я систематизирам и представя. С огромната помощ на Яна Титова, Лора Кадурина и Дамян Палийски, които успяха да изкарат това и да го вплетат в сценарий.
С други думи казано проследяваме порастването на петима различни персонажа и тяхното намиране на смисъла в живота. Всичко това се случва в шеги, закачки и забава.

Защо точно спортен сериал и какво послание искаш да предадеш на хората чрез него?

Ами спорта и в частност вдигането на тежести е една огромна част от моя живот и вероятно винаги ще бъде. Спортът в момента не се слави с добър имидж за сметка на славното си минало. Вярвам, че българите харесват този спорт и като цяло спорта. Всички тези размисли ме убедиха да поставя героите ни в тази атмосфера.

Може ли тежестта на плещите на човек от щангата, да се сравни с тежестта на успеха?

Ако някой ден стана успешен човек, ще мога да отговоря на този въпрос.

Как би определил ситуацията в българското кино в момента? Какво развитие би искал то да има?

За моя и на целия екип на NO BLINK българското кино е в подем. Правят се филми, зрителите гледат български филми, има чужди продукции, което вдига нивото на българските. Всичко за сега е в правилната посока.

Но все още има един гигантски и за съжаление, твърде закостенял проблем, а именно разпространението на българското кино и по-точно разбирането на този процес. Ние от NO BLINK усилено работим в подобряване на тази ситуация и все по-силно с всичките нови проекти, които стартираме съвсем скоро.

Посланието ти към хората, които искат да се занимават с изкуство?

Преди дни бях в къщата музей на Пейо Яворов в Чирпан и на паметника пишеше "Аз не живея, аз горя". 
Не е важно с какво се занимава всеки един от нас, ако го кара да "гори".