Успелите споделят

Николай Пеев е твърде всеобхватен, за да бъде сложен в стереотип. В младия автор се преплитат фантастиката, правото и трилъра. През 2017 г. излиза първата му книга "Денят на инвикта", която е научнофантастичен роман. 2 години по-късно авторът прави рязък завой в жанра и написва втората си книга, която е трилър, носеща заглавието "Интервюто". Кои ситуации са го вдъхновили за написването на книгата и кои интересни теми в бъдещето разглежда, ще разберете в интервюто, и в двата смисъла. 

В новата ти книга “Интервюто” засягаш темата за въвеждането на универсален доход, което води до упадък на героите ти. Доколко тази картина може да оживее извън книгата?

Темата за универсалния доход става все по-актуална през последните години. Много държави, включително и от Европа, обсъждат потенциални възможности за въвеждането му. Наскоро дори четох, че до 3 - 4 години може да се въведе като пробен режим.

Това, което е специфично, е, че хората биха получавали своя универсален доход – един социален минимум – без да има нужда да работят. Разглеждам събитията в книгата си „Интервюто“ след въвеждането му в Европа.

Исках да има контраст с първата ми книга „Денят на инивикта“, където бъдещето е светло. Затова събитията в „Интервюто“ са с доста по-мрачен и песимистичен сценарий. Обществото се е отдало на пороци и престъпност.

Исках атмосферата да подчертава действията на героите и по този начин да въздейства повече на читателя.

Кои качества би откраднал от твоя главен герой и кои би му дал, за да го усъвършенстваш?

Героят в „Интервюто“ има много импулсивен характер. Реагира по-остро и саркастично в ситуации, в които няма контрол, и това не му носи най-добрите резултати. С напредването на сюжета обаче е възможно някои читатели да одобрят подхода му.

Без да издавам от сюжета, бих казал само, че издръжливостта и лоялността му са качества, които уважавам и ценя във всеки човек.

Към кои въпроси и отговори ще бъде подтикнат читателят на трилъра “Интервюто”?

Вечната сентенция „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне“ важи с пълна сила в книгата.

От друга страна, разглеждам въпроса, колко би дал човек от себе си, за да постигне целта си.

Разбира се, както и в „Денят на инвикта“, диалозите и персонажите са изградени много внимателно и отразяват отношенията между хората в модерния свят. Опасностите, тайните и забързаното ежедневие изцяло поглъщат и управляват живота на героите.

Кой стои зад идеята за впечатляващата корица? И какво символизират детайлите по нея?

Казват, че една картина струва колкото хиляда думи. Винаги съм искал кориците на книгите ми да разказват сюжета, да придават атмосферата от страниците, дори от разстояние.

Беше истинско приключение да направим кориците на „Интервюто“. За художественото оформление се доверих на изключителния Алекс Скерлев, с когото работихме по „Денят на инвикта“. За да бъде фотореалистична, трябваше да преминем на едно ново, по-високо ниво. Свързах се с Валентин Манолов, който застана зад обектива, а „човекът с костюма“, който снимахме, се казва Никола Николов.

Едно от големите предизвикателства беше да намерим саксофон, но и с това успяхме. За довършващите щрихи се обърнах към професионалистите и Стоян Атанасов.

По корицата има множество малки детайли – бинта около ръката на героя, разранените му кокалчета по пръстите, белезите от рана по лицето, прогорената риза – все неща, които рано или късно се отразяват на героя от книгата.

Градът също трябваше да изглежда като истински жив мегаполис с небостъргачи, студен, обгърнат в блестящи табели, мрак и прах.

Защо реши да избягаш от фантастиката и да отидеш към трилъра? Би ли се върнал към фантастиката с втора част на книгата “Денят на инвикта”?

„Интервюто“ е една сравнително истинска история. Вдъхновението за нея дойде, когато преди време се наложи да сменя работата си. Явявах се на доста интервюта за работа и идеята за книгата по-скоро ме намери сама.

С най-голямо удоволствие бих се върнал към фантастиката, може би съвсем скоро.

Според теб кои теми и какви сюжетни линии будят интерес у съвременния български читател?

Мисля, че интересът и тематиката на книгите, които се четат, се насочва от световния пазар. Дадена тематика или жанр се пише и издава, докато читателят не се насити и интересът поспадне. Преди години фантастиката отстъпи място на фентъзито, а впоследствие то предаде щафетата към други жанрове.

Хубавото е, че до няколко години фантастиката отново изглежда, че ще стане модерна.

Имаш ли идея за трета книга? Би ли ни разкрил малко повече?

Тук ще споделя за пръв път пред читатели за този проект. Работя по нея от миналата година. Ще е в съвсем различен жанр, но с нея ще свържа чрез малко подсказки книгите ми. Действието на всяка от тях се развива в една и съща вселена, но по различно време и с третата, вярвам, че и читателите ще разберат това.

Разкажи ни малко повече за представянето ти в Пловдив, на което гостите могат да дойдат с тъмносин костюм или рокля, които ще са в тон с книгата?

Героят от книгата се явява на най-важното интервю в живота му. За целта той е облечен в тъмносин костюм, бяла риза и червена вратовръзка. Реших, че ще е интересна хрумка за присъстващите, не като дрескод, а като нещо забавно – който желае, да се облече с официални тъмносини дрехи, за да сме всички заедно в тон с главния герой.

Много се зарадвах, когато видях, че някои от гостите бяха дошли чак от Пазарджик и София, облечени по този начин, специално за събитието в Пловдив, за което им благодаря.