Приключения

Сутрин е, а прохладата милва лицата ни през отворените прозорци на колата. Още малко и сме на магистралата, още малко и ще се ширне морската синева...

Време е за път. Време е за лятното бягство от града, от изнервените хора, които всекидневно срещаме по улиците и от рутината на ежедневието.

Чувам позната песен и усилвам музиката докрай:

„Ааа, ше отида на село,

Ааа, тука много умрело...”

Миленита пее своята песен, а аз се дера с цяло гърло, тъй като това е едно от нещата, които не умея да правя. Близките ми се усмихват снизходително на емоционалния ми изблик. Колко на място дойде този рефрен! Всички сме в очакване на щастливата ваканция.

Тръгнали сме на североизток, където за наша радост все още се намират по-усамотени местенца, диви или просто не толкова населени плажове.

И така, с весело настроение и тръпнещи в очакване, пристигаме в Шкорпиловци. Захвърлихме багажа си в бунгалото и хукнахме към плажа.

Плажът на Шкориловци е голям и чист, и е перфектен за семейства с деца. Той е абсолютно незастроен, няма хотели по ивицата и може на спокойствие да се излежавате с часове без някой постоянно да минава покрай вас или да ви прескача.

Дължината му е повече от 10 км, а пясъкът е ситен и фин. Водата е чиста и много приятна за къпане, морското дъно тук е полегато без пропасти и дупки. 

Разбира се, плаж с такава дължина предполага и по-бурно време на моменти, както и огромни вълни, затова е доста примамлив за любителите на сърфа, уиндсърфа и кайта. Ивицата се поддържа в добро състояние, а за спокойствието на плажуващите се грижат няколко спасители. Заведенията по брега са малко на брой. 

Изобщо Шкориловци е прекрасно място за почивка, където човек може да изкара най-незабравимите си дни край морето със сравнително малък бюджет.

Вдигнах поглед напред към хоризонта и се усмихнах. Помислих си, колко пълно би било щастието ми, ако в момента чуех песента „Синева”.

Огромен кораб се виждаше в далечината. Очакваше ни една прекрасна ваканция...

Шум от джет привлече вниманието ми и за кратко ме извади от замечтаното ми състояние. Помислих си, че тук, ако завали няма да има много неща за правене, но впоследствие се сетих, че селцето има доста стратегическо местоположение. В крайна сметка сме само на 30 км южно от Морската столица Варна по посока Бургас, която е доста примамлива точка за разходки през деня или пък за нощни забавления.

А Калиакра!? А прекрасният пясък на Карадере!? А село Солник, за което знаех, че е прекрасно място за любопитни туристи като мен, желаещи да се запознаят със стария бит и култура на българина!? Бях чувала и за Античната крепост, и знаех, че Шкорпиловци пази край плажовете си множество антични тайни. Сред местните се говореше, че е имало дори Римска митница.

Започнахме да се изкачваме и отдалечавайки се от плажа, минахме покрай мястото, където се очакваше да е била позиционирана „Римската митница”. Всичко бе обрасло в треви и храсти. Разкопките, правени преди повече от четиридесет години бяха забравени отдавна. Авантюристичният ми дух се събуди и у мен се зароди желанието да вляза сред пустошта и да разгледам, но разумът излезе по-силен и ми напомни, че не съм подходящо екипирана.

Всъщност никой не знае какво точно крие това място и какви тайни лежат погребани под пясъците край плажа на Шкорпиловци и устието на р. Фандъклийска.

Има сведения, че крепостта и раннохристиянската базилика са открити и частично проучени от братята Шкорпил в началото на 20-ти век. Те са част от археологически комплекс, в който влизат още гробница и част от старобългарски вал. За него се твърди, че е вторият проучен паметник на земленото строителство по Черноморието.

Братята Шкорпил са чехи по произход, но до края на живота си остават големи приятели на страната ни. В България и във Варна идват от славянска солидарност, както по това време правят и Ярослав Вешин, Ян Мърквичка, Константин Иречек, Антон Новак и много други личности, допринесли за културното развитие на страната ни. 

Всичко оживя пред очите ми, обхвана ме любопитство и лека носталгия по времето, в което любопитни хора като мен са проучвали тези старини.

Махнах с ръка и реших, че не е дошъл моментът да задоволя любопитството си.

Над мен грееше селото със залязващото слънце, високо вляво вилната му зона, а вдясно малък уютен хотел и няколко комплекса с бунгала, даващи всичко необходимо на един турист, решил да избяга от шумотевицата на големия град. Хора с домашни любимци, млади влюбени двойки, семейства, чиито деца играят на воля и тичат по плажа… Плажът! Истински рай!

Усмихнах се доволна от избора си на дестинация. На това място стремежът към свобода, красота и приключения наистина може да бъде задоволен. Идеално място за хора, които търсят усамотение и желаят да са далеч от шума и суетата.

Залезът грееше в червеникави тонове, изпълваше взорът ми с наслада и тихо нашепваше обещания за едно прекрасно лято.