Успелите споделят

Ако можехме да опишем с една дума Симеон Белев, то това несъмнено би било „мечтател“. Той може да запали всеки с безумните си идеи, които „понякога стават реалност, когато си ги скрил в чекмеджето“. Той е ходещо облаче позитивизъм и крие в себе си надеждата, която противно на битуващото мнение, никак не си е отишла от света.

Симеон е любител на историята и с усмивка твърди, че е важно условие, за да направи преценката за настоящето по-трезва и по-обективна. За него тя и журналистиката вървят ръка за ръка и категорично заявява, че не може да е по-щастлив, че е превърнал и двете в своя професия. Няколкократните му „залитания“ към театралното изкуство също значително му помагат и обогатяват журналистическите му качества.

Срещаме ви с поредния журналист за пример, от когото несъмнено всички могат да научат нещичко. Запознайте се със Симеон Белев – водещ на сутрешния блок по телевизия Bulgaria On Air и онзи лъч, който може да разсее и малкото съмнение, че журналистическата професия отдавна е мъртва.

Как протича денят на един телевизионен журналист?

(смее се) Това е като да обясниш защо се събуждаш сутрин... как, често несъзнателно, вземаш онези малки, но много съществени решения, на които сме обречени в ежедневието си... защо обичаш и по какъв начин точно го правиш! Професията на журналиста (нямате представа с какви епитети е разкрасявана работата ни) е мисия.

Да си едно от първите същества, които човек вижда с отварянето на очите си и да носиш отговорността той да  разбере правилно днешния ден е начинание, с което трябва да се бориш и да побеждаваш ежеминутно. Ако някой ми каже, че да започваш работа по време, в което доста хора си лягат е просто рутина, съм готов да споря. Често задачата на сутрешните водещи и екипите, работещи в най-ранния отрязък от деня е подценявана, но зад 3-часовия ефир пет дни в седмицата е същинската, трудна част на задачата.

Умението да прецениш кои са важните за обществото теми, как точно трябва да бъдат поднесени на аудиторията, по какъв начин трябва да бъдат конфигурирани събеседниците и точно в колко часа тази или онази тема ще бъдат най-гледани – това не е вродено качество, то се изгражда и може да функционира правилно единствено, ако работиш в сериозен екип. Късметлия съм, че точно такива са хората, с които прекарвам 12-те часа от денонощието си. Ще ги изредя точно тук – Лора, Деница, Тома, Михаела, Милена и Станимира... малко повече от пръстите на едната ръка, но за мен са като армия, с която може да се постигне всичко.

Работил си в БНР. Беше ли трудно да се приспособиш към това да си пред екрана, а не зад микрофона?

Дори да съм имал трудности в началото, вече не помня! (смее се) Машината просто те завърта, а по този начин нещата се случват без дори да ги осъзнаваш. Радиото ми даде толкова много, че едва ли мога просто да го обобщя в няколко реда. Работейки там (близо 13 години), аз не просто разказвах за един изключително важен период от развитието на България, Европа и света, но и си дадох сметка, че пред очите ни се създаваше история, а ние – българите, не бяхме просто на първия ред, безумно вторачени в зрелището – бяхме участници. Участвахме и в отварянето на Европейския съюз за страната ни, преживяхме го тежко и още усещаме последиците от икономическата криза, пред очите ни арабските държави пламнаха в един необратим процес, чиито гнили плодове ядем и днес.

Телевизия Bulgaria on air и днес е във всички „горещи точки“ на планетата, а ние разказваме историите от променящия се главоломно свят с една много съществена разлика от останалите – не губим време във фундаментални обяснения, високопарни тези и общи заключения. Обществената ни мисия като национална медия е да покажем мястото на личността в този свят, на човешките търсения и възможности.

Често, поставяни под общ знаменател, телевизиите у нас са обвинявани (вероятно не без основание) в черногледство, липса на оптимистичен поглед към темите от деня. Светът е такъв, разделен, пламнал от безброй конфликти, разделян по религиозен и културен признак. В предаването „България сутрин“ обаче и двамата с Лора Инджова съумяваме да пробием статуквото и постоянно, макар и да е трудно, да разказваме красивите истории, да търсим добрите хора - те не са изчезнал вид - и да създаваме онези спокойни „оазиси“, носещи добрите новини, от които всички се нуждаем неистово днес.

Какво липсва на медиите днес и как може да се промени медийната среда?

Някои „експерти“ твърдят, че медиите са просто отражение на ежедневието ни (тук думата „просто“ може да бъде тълкувана двояко). Не бих се съгласил с това. Още повече, че ние, работещите в телевизиите, не сме просто папагали, повтарящи на висок глас думите на политиците, на гражданското общество и милионите „специалисти“ в социалните мрежи. Критиците ни често пропускат един съществен факт, който е свързан с основната ни функция – ние сме коректив на политическото мислене и говорене. Когато е необходимо, трябва да насочваме общественото внимание към важните теми от ежедневието, които често остават встрани или биват съзнателно потулени.

Убеден съм, че ако всички, ангажирани с медийните процеси в страната, разсъждаваме по този начин, е напълно възможно да заслужим отново прозвището, което напоследък е доста избледняло – „четвъртата власт“. Без да я искаме или вземаме, нея - властта, просто да даваме онова спокойствие на хората, че имат към кого да се обърнат, когато всички останали врати са затворени.

Къде е границата между етиката и рейтинга?

Съществен въпрос, който не е получил еднозначен отговор не само в България, но и по света, където огромните медийни корпорации са „държави в държавата“. Мисля, че тук персоналният момент е от голямо значение, защото не е възможно да си добър журналист и да не си човек. На всеки от нас се е случвало, когато е необходимо, да търси „крещящото“ в една история, докато я разказва на зрителя, слушателя, читателя. Въпросът е как го правим и каква цел искаме да постигнем!

Ако резултатите, които търсим, не са подчинени на елементарни човешки ценности, не търсят решаването на конкретен казус или пък промяната на погрешно установени практики, работата ни няма смисъл. Рейтингът е нещо чудесно, той те превръща във фактор, формиращ мнение. Постигането му на всяка цена обаче означава, че нещо не е наред в разбирането ни за морал, уважаването на съкровеното за всеки един от нас.

Водиш открити студиа от Международния пресцентър в НДК по време на всички избори от 2007 до днес. Сега отново ни предстоят предсрочни избори. Какво е твоето послание към колегите ти при отразяването на тези процеси? И какво е посланието ти към гражданите?

Когато си апатичен, към това, което се случва в твоя блок, твоя град, твоята държава, нямаш право на оценка върху поведението на останалите. Ние, българите, все по-често сме гневни на това, което ни се случи и което не ни се случи през последните 27 години. Политиците се упражняваха върху нас, наричаха ни „материал“, „маса“ или простото, но много показателно за отношението им към нас „електорат“.

Всъщност не те, а ние сме тези, в чиито ръце е промяната. Тя обаче се случва, когато си говорим, смеем се заедно и не търсим обединение само на празниците, свързани с героичната ни история. Всеки ден може да е празник за общество, което знае какво иска и как да го получи. Както винаги, извънредното студио на телевизия Bulgaria On Air ще бъде от две места - НДК и сградата на телевизията. Тези, които бяха с нашия ефир на последните избори, знаят, че и сега ще предложим коментари от най-интересните събеседници в страната, комбинирани по най-подходящия начин, за да разберат защо е важен техният глас. 

Ти си единственият български журналист, който отразява на място знаковата среща на Г20 в Лондон през април 2009 година. Това е огромна отговорност. Кое ти беше най-трудно?

Струва ми се, че тогава на нас, журналистите ни беше най-леко. Ще запомня този форум с няколко много важни неща - именно тогава големите икономики на планетата обявиха, че икономическата криза е факт в световен мащаб, Лондон беше залят от протести срещу статуквото в държавното управление на страните, а новоизбраният американски президент тогава, Барак Обама, влезе с главата напред в голямата политика, като трябваше да обясни защо след Голямата депресия от 1929 година, светът отново преживява икономически трус, започнал от САЩ.

Помня, че тогава бях специален пратеник на Програма „Хоризонт“ на БНР и трябваше да правя чудеса, за да предавам интервютата и репортажите от британската столица, въпреки че службите за сигурност ограничаваха интернет мрежата. На моменти, поради липсата на възможност за предаване на информацията по електронен път се налагаше да купувам по десетина британски и щатски печатни издания, да търся явните и скрити послания в тях, за да обобщавам нагласите, предполагаемите мерки и опасенията на объркания тогава свят.

Най-трудното ли? Винаги е трудно, когато трябва да си свършиш работата професионално. Четеш много, анализираш внимателно и едва тогава си наполовина готов с това, което ще достигне до аудиторията.

Кои са важните въпроси, които обществото не задава?

Щастлив съм, че българското общество започна да пита за всичко. Повече от това, което се иска на политиците и със сигурност по-малко, отколкото им се струва на гражданите. Често въпросите са в основата на комуникацията - детето се учи, задавайки въпроси. Питаме, за да се информираме. Задават ли се правилните въпроси, ще има и отговори. Може би те ще дойдат трудно и няма да ни харесат, но ще е добро начало.       

Какво е бъдещето на медийното пространство?

Спомням си, че когато започвах първите си стъпки в професията, все още съществуваше телетекстът, основната информация от страната идваше чрез кореспондентите, събирана по телефон, а вместо съвременните малки диктофони, правехме записи с касетофончета, от които излизаше микрофон с кабел, дебел колкото малкия ми пръст.

Сега не можем да си представим ежедневие без „умни“ телефони, социални платформи за комуникация и огромното количество информация, която е само на един-два клика на правилното място. Ясно е, че медиите не могат да оцелеят в свят като този, без да са с крачка напред от очакванията и потребностите на потребителите и го правят много сполучливо. Класическите жанрове обаче няма да умрат. Ще се променят, но всички ние ще имаме нужда и от радиото, и от телевизията, колкото и старомодно да звучи това.

Твоят съвет към бъдещите поколения журналисти?

Вярвайте в себе си, но мислете и се съмнявайте постоянно! Инерцията в нашата професия е пагубна. Бъдете мисионери на доброто, защото лошото и без това е по-видимо, по-застрашаващо житейските ни ценности. И не забравяйте: Не можете да сте добри разказвачи на истории, ако не съзнавате, че от другата страна на камерата може и да сте вие!

Съвети към нашите читатели?

Радвам се, че с се срещаме тук! Съвети няма да давам, защото ако сте част от тази забележителна платформа, знаете прекрасно кои сте и какво искате от живота си. Нека добрите новини да бъдат с Вас (по Лукас) и да откриете начин да бъдете част от тях (по Белев)!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.