Приключения

След като предната седмица с носталгия представих Топ 3 на незабравимите моменти от велопохода ,,Евровело за всички‘‘…

Сега е време да представя и най-екстремните моменти по време на #велопохода

(с този хаштаг отбелязвам постове за това приключение в 5 социални мрежи).

#1 Бездушното село

Това беше в края на Ден 1. Влязохме в едно село (не му помня името). Беше право и дълго. Виждаше се, че беше създадено само покрай главен път. (Доколко беше главен пътят… предвид, че само ние и още една кола мина в рамките на 30 минути по него, си е друг въпрос.) Цялото село беше обградено от планини. Нямаше обхват. За интернет пък да не говорим.

Предвид това странното беше, че върху няколко къщи имаше чинии за сателитна телевизия. (Телевизия ли хващаха, или пък нещо друго, знам ли…) Там дори конете ни гледаха странно. Не видяхме ни един излязъл човек навън. Но в къщите светеха лампите. (Какво ли правиха?) В средата на селото имаше и абатство? Голяма мистерия.

Не знам дали се бяхме пренесли в друга реалност, но имах чувството, че няма край. Къща до къща. Кон след кон. И така дълго време… Не знаеш да си затвориш ли очите и какво ще ти се случи. Но ето, тук съм и пиша тези редове на тази статия, и настръхвам…

Какво ли беше това село?

#2 Жар(тът)

Ако попитате Сашо каква му беше целта през целия този поход, той мигновено ще ви каже, че основната му цел била да ме опази да остана жив. Е, наистина сега съм си жив, няма спор. Нооо…

Беше Ден 2. Слънцето беше в най-високата си точка (ако изобщо има такъв научен израз, съжалявам Айнщайн). Слънцето печеше ли, печеше. Главите ни се печаха ли, печаха. Колкото и да си поливахме главите с вода, тя мигновено се изпаряваше. И яйца да ни бяха счупили на главата, те нямаше дори да ни се разтекат по главите, а мигновено щяха да се опържат. Голям кеф!

Сашо казваше – продължаваме – и ние какво да правим – ами продължаваме. (На мен и на Нед какво ни беше, а пък на Сашо с тази брада, с тази коса… изобщо не ми се мисли!)

Ти ще кажеш:

– Ами нали гоните определен брой километри всеки ден?

Аз ще отвърна:

– Да! Така е!

Сигурно затова и в следващите дни имаше такива жарни моменти. Но какво да се прави…

За удоволствието граници няма! А ние сме още живи!

#3 Отляво коли, отдясно камиони, а ние в средата с триколка!

@Нед, защо не направи снимка на тази картинка?! Язък!

Че това се случи в Ден 3. На влизане в град Русе (или Руси, който както си го знае). Имаше километрична опашка от тирове. Това ни принуди с триколката да се движим в една лента заедно с автомобилите, каращи с 90 км/ч.

Особено опасно беше за съпортващото колело, защото колите минаваха на сантиметри от него. Всички ни свиреха, бибиткаха… (За пръсти вече не видях…) Абе с две думи:

СТРАШНО удоволствие!

#4 На велопоход с лодка?!

Колкото и странно да звучи това. На Ден 4 се озовахме в много яка къща. От нея излезе и крилатата фраза на Сашо:

Броят на лодките е равен на броя на котките!

Тоест 7. Представяш ли си, да имаш 7 лодки в къщата си и да не ти се прииска да яхнеш поне едната? Какъв живот си живял тогава… Да не говорим, че Сашо, като видя кану, и така му се нахвърли (все едно беше жена). Може би, дните вече си казваха думата. Разбираш ме, нали?

Така де. И на мен ми се прииска лодка. (И аз сърце имам.) Затова ги убедих да изминем километрите от Вардим до Белене с яхта (разбирай моторна лодка, но "яхта" ми звучи по-яко). Спокойно! И триколката беше в лодката. Така че всичко е точно! Няма сърдити.

Това беше най-якото от най-яките неща! (Каквото и да значи това.) Никога досега не бях се качвал на моторна лодка. Притеснявах се дали изобщо ще се задържа на нея. Или като запали, ще съм се озовал зад борда. За моя изненада се оказа, че имам много добро равновесие и беше страхотно!

Обмислям варианта следващия път да се пробвам на бик.

Търси се: Аз не можах да излетя зад борда с тръгването на моторната лодка, но шапката от главата ми излетя! Така да го кажа – хвана Дунава! Така че ако някой намери бяла шапка по крайбрежието на Дунав, моя е. Моля да ми я върнете! Благодаря!

#5 Правилото за 10% процента

Като се замисля, всъщност велопоходът с лодка беше сутринта на Ден 5, но нищо. Тук не държим на точна хронология, а на най-екстремните моменти, чувства и т.н.

В петия ден нямаше друго екстремно освен равносметка. След като вечерта вече стигнахме в така жадувания Никопол (крайната точка от приключението ни), го ударихме на празненство, маси и равносметка.

В един момент Нед се обърна към мен и ме попита как оценявам цялото ни приключение от 1 до 10. Без да се замислям му казах – 9. И тогава как ме погледна само! (Още помня онзи поглед.) И попита ,,Защо?‘‘.

Отговорих, че колкото и да е било страхотно, безпроблемно и запомнящо се, никога не може да кажем, че е на 100% добре. Винаги трябва да имаме едни 10%, върху който да градим и подобряваме следващите. В противен случай се губи смисъл на самото съществуване. Ако си мислим, че всичко е идеално. Така е във всичко.

Ако искаш да ни помогнеш в следващите 10%, може да подкрепиш нашата инициатива „Евровело за всички“ на balkanseverywhere.com. Целта ни е създаването на второ много по-добро колело за хора в нужда и ново приключение, тъй като равенството значи повече!

Снимки: Нед Дервенков