От сърце

В тази държава няма място за мен... 

Обичам страната си, но мразя държавата...

Страх ме е да се надявам, защото винаги оставам разочарован...

Да напуснеш България не е емиграция, а евакуация...

Всеки е чувал поне веднъж от своето обкръжение, или сам някога си е помислял горните (или сходни на тях) неща през живота си. Най-често те са свързани с някой абсурд, който е видял по телевизията, чул е от приятел или сам е станал свидетел с собствените си очи. Ако ви помоля да ми изброите причини, заради които бихте емигрирали, най-вероятно бихте ми говорили с часове. Това не ме тревожи чак толкова - навсякъде по света има проблеми. Тревожното е, че когато попитам хората за причина да останат, те често просто клатят глава и ми казват „Няма смисъл“ или нещо, което е равнозначно на тези думи. И мен ме боли. 

Боли ме, защото хората са изгубили вяра, но и ги е страх да се надяват. Боли ме, защото млади, кадърни хора не вярват, че могат, а отстрани е видно, че за да успеят трябва само да направят първата крачка. И в един момент те стават жертва на собствената си нерешителност, което води или до работа, която не харесват и в която не са ценени, въпреки че са по-кадърни от целия персонал взети заедно, или емигрират. В един момент те се превръщат в хора, които виждат проблем, знаят какво е решението му или виждат възможност и знаят как да се възползват от нея, но просто не го правят. Като лъв, който е бил години в клетка и му оставят вратата отворена, но той не излиза, защото не вярва, че може. Мисли си, че е прекалено хубаво, за да е истина, само защото години наред е виждал как други са се блъскали в решетките в опит да ги пробият или са му говорили за други лъвове, които не са успели. И той им вярва. 

И в нашето общество е така, скъпи приятели. На вас постоянно ви се повтаря, че тук не може, че е трудно, че всичко е утайка и вие започвате да вярвате. И когато видите възможността, вие вече сте толкова сигурни в евентуалния си провал и не искате да поемете риска, който се изисква, за да успеете. Преди две години бях на лекция на един страхотен предприемач Паоло Руджиери. Той говореше за това, как в средата на един аквариум слагали стъклена преграда между една рибка и мястото, на което пускали храната ѝ. Съответно всеки път, когато пускали храна, първите няколко пъти рибката се удряла в стъклото и не успявала да се нахрани. След това махнали стъклото и продължили да пускат храна на същото място, но рибката вече не посмяла да отиде и да се пробва. И това продължило, докато не умряла от глад. Същото може да се перифразира и за много млади българи в нашето общество. Най-тежкото бреме,което носите и което ви пречи е това, което имате в главите си като мнение за самите себе си. Мнението, че не можете, че ще се провалите, че ви е страх. И ако разсъждавате така в тази България наистина няма да намерите желаното място от вас. Гарантирам ви обаче, че няма да го намерите и никъде другаде. 

България в момента има две лица - едното е това, което ни показват всеки ден в новините - на корупция, безхаберие, убийства, политическа глупост и редица други проблеми. Другата България е тази на будните, активните хора. Тези, които с действията си пораждат промяна за себе си и за другите. На нашите георафски ширини аз вярвам, че ще спечели и ще се утвърди втората. Защото доброто побеждава накрая не само в приказките, но и в реалността, стига да се трудим и да го искаме достатъчно. Не чакайте някой да ви намери място там, където искате да бъдете - идете и го заслужете с действия. А ако мястото, за което мечтаете не същестува - започнете да го изграждате около вас. 

Няма нужда да се мрънка, а да се действа. Кому е полезно мрънкането? До момента не съм чул някой пациент да се е излекувал като ходи наляво-надясно и обяснява колко е зле. Обаче ако започне да пие лекарства, чайове и други методи, за да се излекува, ще се почувства по-добре, нали? Какво искате да си кажете напред в живота ви - „Ех, ако бях опитал едно време...“ или „Радвам се, че опитах и сега съм тук благодарение на своята рештелност!“ Какво ви спира? Страх ви е от провал? Какво толкова може да се случи -  едва ли ще ви набият на кол или ще ви изгорят на клада. Ако мога да цитирам Леонардо Ди Каприо в една от най-добрите му роли, единственото нещо, което стои между вас и целта ви в момента са тъпите извинения, които намирате, за да не направите усилие. 

Когато настъпи моментът за първата крачка, някои хора я правят, а други просто стоят и гледат. Бъдете от първите. Те обикновено намират своето място навсякъде, независимо от обстоятелствата. Тях животът ги възнаграждава, а вторите колкото и добри намерения да са имали, в един момент се превръщат в мрънкащите индивиди, за които говорих по-горе. Мога да пиша (и говоря) часове по темата, но ще се огранича до още няколко реда.  

Както казва неповторимият Ал Пачино в един свой прекрасен филм: От всички видове инвалидности на света няма по-страшна от тази на хората с ампутирана вяра. За това протези няма. Следващият път, когато видите възможност пред вас не подвивайте опашка, защото така убивате малка част от себе си. И защо? Просто защото нямате достатъчно вяра. Не знам дали ако опитате ще се провалите, или ще успеете. Не съм ясновидец. Знам само, че ако не се осмелите да пробвате, винаги ще сте в първата графа. 

Който не рискува и не се бори за своето бъдеще няма да намери своето място никъде. Нито в България, нито в която и да е друга страна по света. Вие печелите своето място в света с борба, с кураж и достойнство. Такива хора намират своето място в България. На кръстопътите в живота много хора знаят кой е правилният път, по който трябва да поемат. Но не го правят, защото мислят, че е прекалено трудно. 

Излезте от своята зона на комфорт и превърнете своите мечти в перспективи и работете за тях. Давайте пример. Реагирайте на несправедливостите, когато ги видите. Помагайте на хората. Правите ли тези, неща мога да ви гарантирам, че никога няма да си помислите за думите, с които избрах да озаглавя тази статия.