Успелите споделят

Велико Борисов е на 27 години. Роден в гр. Бургас, израснал в гр. Варна, но от 4 години живеещ в гр. София. Обича да пътува – както в България, така и по света. В свободното си време обича да спортува, да чете или просто да прекара време с близки хора. Завършил е финанси, като от близо една година развива собствен бизнес, който се казва Owllee – coffee house.

Във времена на високотехнологични стартъп проекти, вие сте се насочили към развитие на по-традиционен тип бизнес. Защо взехте това решение?

Технологиите и технологичния прогрес са нещо страхотно, което се захранва от големи количества кофеин (усмихва се). Освен това в България според нас все още има доста неразработени ниши в много бизнес сектори. В световен мащаб кафе културата се радва на голям подем и България, макар и с леко закъснение, не остава встрани от тази тенденция. Именно затова с моят съдружник Благовест, като почитатели на истински доброто кафе, решихме да дадем старт на нашата идея, каято обмисляме от около 2 години. 

Каква е същността на това, което правите, и кое смяташ, че е нещото, което ви отличава от други сходни бизнеси?

Това, което правим, е част от т.н. „трета кафе вълна“ (third wave coffee). При нея кафето се отличава от масово прадлаганите кафета по това, че е прясно изпечено, с ясен произход, отгледано и обработено с изключително внимание. Кафето се събира (доста често ръчно), когато е достигнало своята зрялост. Подобен тип кафе в световен мащаб е едва 5% от цялата продукция на кафе.

Освен начина на отглеждане и обработване е важен и начинът на приготвяне на самата напитка. Важни са всички променливи в процеса – от температурата на водата, едрината на смилане, времето, необходимо за приготвяне на напитката, и т.н. Всичко това се следи във всеки един момент от нас. Всичко това има една цел – перфектната чаша кафе, която противно на очакванията на много хора няма вкус на прегорял въглен (тоест горчив), а в зависимост от мястото и начина на отглеждане, може да се характеризира с киселинност, сладост, нотки на шоколад, ядки, плодове и много други... 

Страхът от провал е основна пречка пред много хора, които искат да започнат нещо свое. Ти лично как се справи с това?

Най-важен е начинът, по който човек гледа на провала. Провалът е двигател на прогреса. Да се провалиш не е срамно, стига да си си взел поука и да знаеш защо си се провалил. Чрез тези провали човек се учи и се развива. По този начин гледам аз на провала и така не ме е страх да изляза от зоната си на комфорт и да опитвам нови неща.

Кои са предизвикателствата пред това да правиш бизнес у нас?

Да правиш бизнес в България, за съжаление, не е особено лесно, тъй като има прекалено много бюрократични изисквания. Дори и малък бизнес като нашия, трябва да мине през одобрението на множество институции, които в повечето случаи не са особено вежливи и услужливи. Това според мен е голяма спънка за малкия бизнес, тъй като трябва да се отделя както време, така и финансов ресурс за неща, които много често са излишни и не водят до по-добро качество за клиента. В съвременния свят, при наличието на толкова социални мрежи и публичност, всеки който не предлага добър продукт и обслужване, веднага излиза наяве и това е много по-ефективен инструмент за контрол над малкия и среден бизнес.

А кои са положителните неща?

Положителните неща са, че според мен България е страната на неограничените възможности. Какво имам предвид? В България има изключително много възможности за развитие на бизнес, тъй като много неща не се правят както трябва. Един прост пример – в нашето заведение залагаме на доброто обслужване и отношение към клиента (нещо, което по принцип трявба да е задължително за всяко подобно място) и веднага чуваме коментари като „Аз идвам при вас, защото освен добро кафе виждам и усмихнати хора, които винаги поздравяват“. Тоест тук човек може да успее и без да има най-иновативния продукт – необходимо е само качество и добро отношение към клиента.

Какво би казал на всички младежи на студентските скамейки, които си задават въпроса какво да правят с живота си?

Най-важната задача на образованието и по-конкретно на университетското образование е да ни научи как да учим. Когато човек знае как да учи, той става приспособим и гъвкав във все по-динамичното ежедневие. Така че, бих им казал да не губят време и да събират колкото се може повече знания в най-различни сфери. Ученето, което се случва в университета, не е достатъчно и е необходимо да прекарат още много време в четене и в търсене на отговори, за да бъдат приспособими и конкурентни на пазара на труда.

Опиши ни България на своите мечти.

България в моите мечти е страна, в която всеки може да получи качествено образование и където всеки може да работи това, което иска и да получава доходи, които са достатъчни за нормален живот. За целта естествено са необходими работещи институции, които имат за цел да помагат на хората, а не да им пречат.