Култура

„Времето отвътре“ от Хелън Дънбар, издава AMG Publishing, ме спечели със затрогваща си история. Това е роман за оцеляването на душата. За това как се овладява болката, когато тялото ти е пръснато на хиляди парченца. За това как можеш да съхраниш разума и трезвата си преценка, когато са ти отнели базовите характериситки, които те правят пълноценен човек. 

Дори не споменавам думата „щастие“, защото когато собствената ти майка взима решение от твое име и от името на братята и сестрите ти... и когато това решение касае собствения ти живот, тогава за щастие не бихме могли да говорим. 

Горди е дете в семейство, което ни е до болка познато – травмирано, нещастно, на ръба на емоционалния срив. Баща, който пие и бие; майка – неспособна да защити себе си и децата си. „Решението“, което намира тя, е да потопи колата си във водата и да удави собствените си деца. Дори не им дава право на мнение, не им дава право на живот. Отнема им го толкова лесно, колкото им го е дала, защото когато раждаш едно дете от мъж, който е неспособен не просто да бъде добър баща, но и да бъде добър човек – е грешка, но когато му раждаш четири деца – това вече е патология.

Горди, който оцелява след „инцидента“ (по-малките му братя и сестри се удавят заедно с майка му), има по-голям брат от предишния мъж на своята майка – Кевин. За мен това е най-добре развитият образ в книгата. Неговите характер, светоглед, грижа, умение за оцеляване и себесъхранение, ме докоснаха дълбоко.

Хареса ми колко добре авторката е развила отношенията между двамата братя. Техните разговори, страхове, болезнени спомени и ужаса от неясното бъдеще.

Горди не успява да преодолее трагедията, от която единствено той оцелява. Получава пристъпи; спазми по тялото си (ръцете му треперят). Кевин е обречен да живее с вината, че тогава не е бил там и не успял да спре майка си. Вината, че тя е избрала той да живее, а останалите му братя и сестри – да умрат. И Джим – бащата на Кевин, който по неволя е поел отговорността за двете момчета. 

Когато всичко изглежда, че започва да добива нормалност, се появява биологичния баща на Горди, който заплашва да унищожи и без това крехката психика на сина си.

„Времето отвътре“ не е леко четиво, което можете да прочете на път за работа. Съвсем реално от страниците лъхат тъгата и обречеността на двете момчета. Много бързо ще се привържете за тях и ще изпитате нужда да ги закриляте. Главите в книгата са кратки, което донякъде улеснява четенето, защото емоцията, с която е натоварено повествованието, на моменти може да ви залее и погълне. 

Видео ревюта на книги можете да откриете в моя канал - Stef's Library и в книжния ми блог!