Успелите споделят

Британец. Зодия Овен. Блогър на годината за 2017. Румен е една от най-известните котки в България. Има фейсбук страница, която е събрала хиляди харесвания, а чувството му за хумор и сарказъм е повече от добре прието. Неговата стопанка Наталия Атанасова е завършила архитектура към катедра "Интериор и дизайн" в УАСГ ​​​​. Преди 7 години си е направила бутик за дрехи, а по-късно започва да изработва бижута и чанти. Обича да снима и се надява скоро отново да има време за това нейно хоби, тъй като Румен заема голяма част от ежедневието й. Сподели ни, че предстои издаване на книга за Румен, а ние можем само да очакваме новите му приключения.

Кой е котаракът Румен?

Котаракът Румен е един румен и засмян котарак, от породата британска късокосместа, на 9 месеца, зодия Овен, който от известно време живее у нас. Съквартирант ми е един вид и малко нещо шефче ми се пада. По професия е интернет котка и като такъв е доста зает човек, затова има нужда от личен асистент в мое лице. Има страница във Фейсбук, където публикува преживяванията си и ги обсъжда с приятелите си.

Аз му помагам с организацията на събития, с интервютата, с логистиката, с графичните материали, както и съм поела и някои битови въпроси по съвместителство, като почистване на тоалетната (затова и съм известна като Ч.Т,) и поддържане на купата с храна винаги прилично пълна. Такива неща.

Опишете ни света през Вашите очи.

Т.е. искате да ви опиша ВСИЧКО? СЕГА? Трудна работа, а и ще отнеме време (усмихва се).

Как понася славата една особа като Вас?

Добре я  понасям, харесвам си я, приятна ми е. Моята слава, или по-скоро може би е по-правилно да кажа „нашата", е от хубавите. Засега ми е донесла единствено положителни емоции и много подкрепа отвсякъде. Изведнъж се заобиколих с доброжелатели, които не само стискат виртуални палци в интернет, ами и реално ми помагат за много неща. Голяма част от румените щуротии са по идея, желание или са направени с помощта на неговите приятели от Фейсбук, които аз не съм познавала преди това. Един голям екип сме.

Благодаря им! Живи да са и да им се връща! За мен беше интересно да открия колко щедри, енергични и идейни могат да бъдат хората, когато решат, че искат. Никога преди не съм го виждала това нещо в действие от толкова близо.

Иначе аз съм екстровертен човек и обичам да съм заобиколена с хора. Чувствам се добре сред непознати, стига да сме от една порода. Интересно ми е това. Получавам много писма и съобщения. Чувствам се тъпо, че често се налага да отговарям с по едно изречение, все едно колкото да отбия номера, но нямам време за повече. Въпреки това, искам да кажа, че съм благодарна за всеки ред и се радвам, че има обратна връзка.

По-лесно ли е да приемаме всичко случващо ни се като порция смях, отколкото да изпадаме в кризи?

Как ще е по-лесно! То даже не е възможно това нещо! Този въпрос съдържа отговор в себе си и явно от мен се очаква да кажа ДА, но не съм от хората, които се смеят, когато някой им покаже пръст.

Има ситуации, в които само със смях не можеш да се измъкнеш, ами трябва да седнеш и да си свършиш работата като хората, или пък да си изясниш сам за себе си какво точно искаш, аджеба.

Нямаме никаква реална причина да се насилваме, да гледаме непременно през розови очила света. Ако днешният ден ти се струва скапан и ако ти не си някаква вечно недоволна биполярна акула, най-вероятно имаш причини за това и няма за какво да си правиш весели селфита, да се усмихваш на минувачите и да си добър с всички.

В такива дни, по-лесно е да си спретнеш една хубава здравословна истерична криза, да попищиш ако трябва, после да пиеш едно, да си извикаш приятелите, да напишеш унищожителни съобщения на тия, дето не си вдигат телефона, като дойдат да им обясниш как всички ще умрем, при това скоро и така. После може да отидете на танци, примерно. Това ми се струва по-нормално. Ние да не сме някакви програмирани роботи. Тия неща трябва да се приемат за нормални.

Животът не е само цветя и рози откакто навърших 10, за съжаление, но в това няма нищо лошо.

Какви са кризите и проблемите на една котка?

Много по-малко от нашите, за което искрено им завиждам на котките и въобще на животните. Най-голямата екзистенциална драма на котката ми засега е била, че купичката ѝ е наполовина празна. На фона на „животът ми няма никакъв смисъл нито за мен, нито за околните“ мисля, че може да се преживее.

Естествено, от тяхна гледна точка, нещата вероятно стоят обратно:

„абе как може таа да стои и да си мисли пред огледалото как никой не я обича, при положение, че вече цял час кйорава моха не е влезнала ф къштата да я гона! ДА Й ИМАМ ПРОГЛЕМИТЕ! АААЙДЕ ОСЕШТАЙТЕ СЕ МЯУКО!! ПОВЪРХНОЦНА РАЛТА!!“

Из Мислите на Котака Румен (най-вероятно)

А каква е Вашата рецепта за забавен живот?

Значи, ето я!

Взимате три-четири връзки с добри приятели. Накълцвате ги на ситно и ги слагате да се задушават на бавния огън, на зимата на вашето недоволство. След това ги поръсвате с пикантерии на вкус и добавяте литър до три (зависи колко връзки сте сложили) вино от глухарчета. Към така приготвеното ястие, можете да добавите гарнитура от гроздове на гнева и няколко големи надежди за аромат. Накрая, за да добие ястието ви пълна кулинарна завършеност, можете да украсите с пяната на дните посредством шприц.

Така. После се закичвате с нещо като цвете, вземате нещо като нож, и въпреки, че ястието не прилича изобщо на нищо на света, нарязвате и я хапвате тая закуска за шампиони и ако един благодатен четвъртък се окаже, че още сте живи и здрави и, че все още има кой да ви обича, значи всичко е наред! Нека непосилната лекота на битието бъде с вас! Камбаната и днес ще бие за някой друг.

Какво е посланието Ви към българските граждани?

Българите прелакено често казват „еми не може, не става, виж, че няма начин, не зависи от мен, еми много искам, ама нямам възможност, нямам нужните контакти, образование, пари, то ако беше толкова лесно, аз досегааа....“. Нищо не може да стане, без дори да си си мръднал пръста в тая посока. Законите на физиката не го позволяват, за съжаление. Дори и зад нещата, които изглеждат като детска игра, като например страницата на Котарака Румен, стои някакъв труд.

И вижте как „трудно“ и „труд“ в българския език имат общ корен и това е много показателно.

Оттук директно се предполага, че да се работи е трудно, т.е. неприятно и затормозяващо, а това е доста погрешна постановка. Ако това, което работиш, ти коства много усилия и не ти е приятно, вероятно трябва да правиш нещо друго. Вслушайте се в себе си, вижте кое е нещото, което правите добре с лекота, използвайте интуицията си, ако трябва идете на астролог, боб да ви хвърлят дори, няма лошо, стига да вярвате, че това ще ви насочи.

Няколко пъти съм правила резки професионални завои и винаги е било от нула – взимала съм заеми, искала съм съвети, чела съм кое как се прави, много работа съм си отваряла, но винаги е било за по-добро и винаги е било много интересно. Това дето непременно трябва да си работиш по специалността от университета или, че е най-добре да се пенсионираш на първата си работа, че да си спестиш сътресения и да си ползваш отпуските, са останки от предишния режим, които явно трудно ще преодолеем.

Кой от 17-годишен е бил наясно как иска да прекара остатъка от живота си? А дори и тогава да е бил наясно, бил ли е все така убеден, когато е станал на 35, след още толкова живот?

Има някакъв страх от неизвестното на мястото, където трябва да има любопитство. А няма нищо страшно. Не сме някакви безпомощни червени шапчици, дето ги гони вълкът в гората, все пак! Големи хора сме, с глави на раменете и ако не сме идиоти, няма какво толкова да се притесняваме от действие и промяна!

А ако случайно се окаже, че сме идиоти и от това може да излезе нещо интересно, не се знае. Казвам това, защото ми се струва, че точно професионалната неудовлетвореност и въобще скуката, съсипват най-много българина.

Какво иска да каже Румен на нашите читатели?

„ного бяс и тения за лошите и САМО РУМЕН!! ДАЖИВЕЙ!!“