Успелите споделят

Станислав е един от най-младите и усмихнати учители в българското образование. Говори с огромна любов за работата си, учениците си и колегите си. Мечтае за образователна система, която ще превърне ученето в удоволствие, а не в досадно задължение.

Знае също, че трябват и действия. Така създава платформата "Аз, учителят". Нейните цели са многобройни, но всички водят до едни и същи резултати - популяризиране на учителската  професия, представяне на интересни идеи свързани с образованието и повече гордост в очите на всички, които работят за децата на България.

Създател си на платформата "Аз, учителят". Каква е нейната мисия?

Основната мисия на “Аз, учителят” е да покаже отдадените учители в българското образование! Да разкаже техните истории, да покаже добри и работещи практики, за да може всеки да открие нещо за себе си, което да помогне в неговата работа.

Най-важното нещо, което се надявам да постигнем, е да спомогнем за популяризирането  на учителската професия сред младите хора. Да я направим харесвана и предпочитана. Смятам, че е време да върнем доверието в българския учител.

Каква е ролята на съвременния учител?

Да разпалва интерес и да мотивира учениците да достигат до познание чрез задълбочени мислене и логика. Тоест да разбират процеси, а не да познават сухи факти. 

Учителят вече няма как да претендира за всезнаещ, тъй като информацията е на „един клик“ по всяко време. Ние трябва да насочваме и да подготвяме учениците за съвременния свят.

Да развиваме в тях едновременно знания и умения, които ще им позволят да покажат потенциала си и да се реализират в интересните за тях професионални сфери.

С какво се различават преподавателите в малките и големите населени места? Пред какви предизвикателства са изправени?

Преподавателите са страхотни навсякъде. От опита си, макар и кратък, се убедих, че всички те работят вдъхновено и отдадено.Предизвикателствата наистина са различни.

В малките населени места учителите са като „супергерои“. Освен в класната стая, те са по къщите на учениците, за да ги водят в училище, когато не идват. Много често те са единственият човек, който представя пред децата един по-различен свят – света на познанието, добродетелите, развитието и мечтите. Те са много по–близки със своите ученици. Преживяват заедно с тях много повече нещата.

Да си учител в малко населено място, определено има една възрожденска нотка и е изключително емоционално! 

Какво отговаряш, когато някой ти каже: "Не си заслужава да бъдеш учител!"?

Винаги наблягам на това колко динамична е нашата професия и колко много развива и самия теб. Всеки ден се сблъскваш с нови емоции и с нещо различно. Наблягам много и на въможността да предаваш добродетели на толкова много хора.

Не пропускам да отбележа, че трудно мога да посоча професия, която е по-смислена и доставяща удоволствие. Не крия и трудностите, защото това е част от огромния чар, който притежава нашата професия.

По мое скромно мнение учителите и лекарите са хората, които знаят какво означава да видиш резултат от работата си и какво е да контактуваш с хора, които оценяват какво правиш.

Кой е най-тежкият и най-щастливият ти момент в практиката досега?

Може би по-точната дума, която бих употребил тук, е труден момент. Беше ми много трудно да си тръгна от училището, в което разбрах какво наистина означава да си учител. В село Дерманци имах честта да работя в страхотен колектив и с изключително интересни ученици.

Наблюдавайки всички там, се убедих, че има смисъл да си учител. Винаги ще възприемам училището и хората в него като пример за това как трябва да изглежда едно работещо училище.

Щастливите моменти са много и се притеснявам да не пропусна някой от тях. Именно тези хубави моменти са част от моята мотивация да бъда учител.

Ако имаш възможност, кое е първото нещо, което ще промениш в традиционната образователна система?

Ще променя изцяло концепцията и формата на преподаване и структурата на училището. Бих осигурил повече време на учителите, което ще им позволи да впрегнат цялата си креативност, за да впечатляват учениците във всеки един час с уроците си.

Бих въвел форма на обучение, която е базирана на дългосрочни изследвания с резултат, който кара учениците да виждат смисъла от всяка стъпка, която правят. Казано по-кратко – повече свобода, подкрепа и публичност.

Каква е твоята рецепта за изграждане на силна връзка между учителя и учениците?

От позицията на млад учител ми е трудно да твърдя, че съм открил рецептата.

Може би би звучала така:

Да не се страхуваме понякога да бъдем като тях и да говорим на техния език + да ги подкрепяме + да се интересуваме от нещата, които и те харесват + да се стараем да бъде примера, който искаме те самите да следват = истински екип, готов да променя бъдещето си!

На какво те научиха младите хора, с които се срещаш в час?

На първо място да поработя върху егото си, за да се вслушвам повече в това, което казва другата страна. Това определено подобрява комуникацията.

Научиха ме да бъда и по-критичен и взискателен към себе си, за да покривам очакванията им. Като част от новото поколение напълно осъзнавам, че ние винаги имаме големи очаквания и не обичаме те да не се оправдават. Разбира се, не твърдя, че всеки път успявам, но работейки с тях, усещам, че развивам и самия себе си.

В момента най-големият ми учител е класът, на който съм класен от втория срок. Наистина трябва да се уча много бързо, за да напредваме заедно. Това са едни изключително интересни и забавни ученици и колкото повече ги опознавам, толкова повече трябва да се уча, за да вървим заедно нагоре. Само си представете – 25 годишен младеж управлява други младежи на по 16 и 17 години. Това си е цяла наука. Но опеделно ми е интересно, а и те заслужават всички усилия, които трябва да положа.

Не на последно място, учат ме и как да бъде по-организиран и последователен в действията и решенията си.