10 хиляди приказни вечности
Напоследък съм развила странна любов към числата. И под числа нямам предвид непременно истински числа. Аритметиката във връзките и без това е сложна, защото 1+1=1 и това поражда определени затруднения. Тогава на какво (приблизително) е равна любов огромна като.. не, не като катедрала. По-скоро като 1467 Годзили наредени върху 1346 роботи, които стоят на най-високия връх във Вселената, умножено по хиляда милиона гугъла квадратни метра? Ако към това прибавите броя на всички звезди във всички галактики, ще придобиете обща представа за каква любов говоря – за ГОЛЯМАТА.
1 возене в багажник (какво лято беше)
36 510 целувки (и поне още толкова прегръдки)
12 счупени чаши (и 5-6 оцелели)
1 голям спор за Карибски пирати (и няколко малки спора за други филми, сериали и песни)
2 скъсани снимки (не им провървя)
1 поръсена с брашно пижама (...)
432 смс-а (такива бяха времената)
1 предложение за брак с електронна картичка (много мило и много рано)
3456 часа телефонни разговори (връзките от разстояние са трудни)
1 прекрасен черен заек (жив!)
123 караници (може и да са повече)
1 чужда сватба (+няколко чужди деца)
5 екскурзии по света (4 пъти повече у нас)
19 пътувания до морето (само през половината пъти сме се къпали в него)
96 танца без музика (винаги и навсякъде)
5 нощи в палатка (или в многозвезден хотел)
134 бутилки изпито вино (другият алкохол не е важен)
98 игри на Сантасе (една победа на 0)
45 погрешни завоя (и много повече правилни)
2 юбилея (20 и 30)
14 концерта (с всякакви атмосферни условия)
16 стихотворения (смешни, но искрени)
2884 трудни ставания от леглото (защото никой не иска да се отделя от другия)
И още 14 хиляди милиона милиарда неща, които мога да изброя, но няма. Защото спомените са лични. Наши. Неприкосновени. За още 10 хиляди приказни вечности. Forever and ever.