Спорт

Знаете ли, че някога Балканите са се учили от нас на баскетбол? Че гърците, турците и дори югославяните са черпили с пълни шепи от нашите традиции и треньорски опит? Че сме имали играчи и специалисти на световно ниво, чиито имена са се знаели и са се произнасяли с възхищение от Cантяго до Камчатка, това ни напомня Иво Иванов в своята статия коментар: „Баскетболна елегия“.

В контекста на събитията от последните месеци, гордо можем да заявим, че България отново се завръща към тези славни времена, за които Иво Иванов разказва. 

За първи път от 10 години насам националният ни отбор по баскетбол се класира за европейско първенство. 

10 години – толкова са и годините, които навършва Националната аматьорска лига по баскетбол. Създадена е под мотото „От любов към играта“ по идея на Мартин Механджиев, който тогава е едва на 18 години. Благодарение на това през април 2016 Балканската академия на науките и културата го удостоява с високата титла доктор хонорис кауза за огромните му усилия в областта на спортния мениджмънт.

Бащата на Мартин го води със себе си на терена още когато е на 3 години. Мартин е пленен от баскетбола, като оттогава молбите за „игра“ са всекидневни и постоянни, а баскетболът несъмнено запазва своето сигурно място в живота, сърцето и ежедневието му.

В тази връзка, говорейки за НАЛБ, името на Марин Механджиев не бива да остава на заден план. Той е рефер на международно ниво с редица признания и силно изразена позиция относно баскетбола, доктор хонорис кауза по Психология на съдийството и рефериране на баскетболни срещи. Над 8 пъти е обявяван за най-добър съдия в България и е познат като дългогодишен председател на Съдийската колегия по баскетбол в София. В момента Марин продължава да е част от екипа на НАЛБ като съдия и лектор на разрастващия се екип.

Още един човек, който безрезервно подкрепя идеята за създаването на лигата, е Борис Данаилов от Варна, на 33 години. През 2006 година Борис Данаилов се записва в курса за баскетболни съдии, организиран от Съдийската колегия по баскетбол, след което започва да обслужва баскетболни срещи за подрастващи. В момента Борис води курсове и семинари за всички длъжностни лица, обслужващи срещи от състезанията на НАЛБ.

Разбира се, в екипа на НАЛБ взимат участие още много хора, сред които има ученици, студенти, но и не само. Лигата дава възможност на любителите на баскетбола да играят и в същото време да бъдат част от нещо по-голямо – от каузата за спасение на този спорт. Така, неочаквано, хора, които обичат играта, се превръщат в съдии, статистици, журналисти или фотографи, за да може днес лигата да е това, което е.

Участниците са повече от 1000 души. Всеки сезон отборите се увеличават и желанието за участие в аматьорската лига нараства.

През годините НАЛБ придобива популярност не само в София, но и в други градове на България. Хората са ентусиазирани, че могат да играят любимия си спорт. Залата винаги е препълнена и това доказва, че аматьорската лига се е превърнала в един социален феномен. За съжаление, към днешна дата отборите играят без публика, но се надяваме това скоро да се промени.

Освен професионалната организация на 4 дивизии в София лигата има редовен сезон и плейофи, турнир за купата, както и турнири в цялата страна. Нещо, с което екипът на НАЛБ се гордее изключително много, са също и благотворителните баскетболни мероприятия. НАЛБ подпомага различни инициативи, дарява дрехи чрез Българския червен кръст, организира дни в подкрепа на младежи с аутизъм, разпространява книги, и това са само част от допълнителните ѝ дейности.

НАЛБ се финансира самостоятелно и благодарение на участниците в турнирите. Всеки, който желае да стане спонсор, може да го направи като се запознае със спонсорските пакети, подготвени от екипа. Това е и една от главните цели на НАЛБ за следващия сезон – да намери партньори, спонсори и подходяща реклама, за да се справи максимално добре с организацията на предстоящите мачове. 

Няма друга подобна спортна организация в България, която освен да развива спорта сред ученици, студенти и любители е готова да подпомага и допълнителни каузи.

За екипа на НАЛБ, всеки ден е щастлив заради любовта към играта. И докато тази любов съществува, баскетболът ще остане жив.