Личностно развитие

Бележка от главния редактор:
Знам коя е читателката (и вече автор!), която стои зад текста, но винаги е странно, различно и много лично да прочетеш нечии мисли. Когато добре познаваш човека - още повече. С читателката-автор (за мен просто Мимето) ни свързват много неща - години, километри, изпити чаши вино, изядени (и направени!) торти, добри и лоши моменти. Но текстът ѝ ми помогна да я (о)позная по един нов начин. И рядко съм била по-радостна, че е така. Може би и ти ще се намериш в думите ѝ. Или поне ще започнеш да се търсиш.

Малко предистория. Последните месеци, преди 13.03.2020 г. и извънредното положение, водех доста активен или по-скоро динамичен начин на живот. Сутрин винаги ставах в последния възможен момент и след това бързах за работа. Там бързах да си свърша задачите, а след това бързах за тренировка или за среща с приятели. После бързах да се прибера вкъщи, където отново бързах да свърша някоя домакинска работа и да се добера до леглото. Голямо ежедневно бързане. Сякаш бързах, за да мога да бързам.

След Нова година (момента на големите обещания) си казах, че ще забавя темпото и ще намеря време, за да погледна към себе си, ще подредя живота, мислите и гардероба си. Но този момент все не идваше. Винаги имаше „Само и днес да мине“, „Само днес ще свърша нещо друго вместо това“, и така отлагането щеше да се превърне в безкрайно. Но дойде социалната изолация и тя отговори на вътрешния ми вик „по-полека, забави“ (цитат от страхотната песен по-долу). 

Истината е, че в началото очаквах да изпадна в дълбока депресия, тъй като живея сама и социалният ми живот е важен за мен. Няма да крия, че имах период на паника, но благодарение на семейството и приятелите ми това бързо отмина. И много скоро се оказа, че всъщност социалната изолация е приятна и полезна за мен. Ще си кажете „Как така?“, защото повечето от вас сигурно се измъчват от стоенето вкъщи, но аз наистина му се наслаждавам. Не само защото това е единственото време, в което, докато седя на дивана вкъщи, всъщност правя добро. Ето останалите ползи (за мен) от социалната изолация:

1. Home office!
   Почти целият ми трудов стаж е в такава област на дейност, в която работата от вкъщи е абсолютна тема табу. Но ето че извънредното положение вдигна завесите и вече повече от месец работим по график от офиса или от вкъщи, като се редуваме с колегите ми. Бях сигурна, че ще ми хареса, и се оказах права. А освен това ...

2. Станах по-организирана 
   Не знам дали е заради промяната на работното място, или заради това, че разполагам с цялото си време в рамките на няколко стени и прозорци, но станах по-организирана както за служебните си задължения, така и за домакинските и личните такива.

3. Отново виждам малките неща!
   Както вече ви казах, бях принудена да се вслушам във вътрешния си глас и забавих темпото. Сега ходя пеша до работа и до магазина, без да бързам, и отново намирам време да погледна света около мен, да видя малките хубави неща, да се насладя на разходката, на слънцето, на настъпващата пролет, да не пропусна да видя новозасадените цветя пред съседния вход или жената, която се грижи за младите дръвчета пред моя блок, да гледам всеки ден залеза, защото сега съм си вкъщи по това време. И така …очите пълнят душата ми.

4. Погледнах към/в себе си
   Социалната изолация ми даде възможност да тествам себе си и това колко самостоятелна и самодостатъчна мога да съм. Сега намерих време да се опозная и да се запитам „Коя съм аз?“, „Харесвам ли човека, който съм?“, „Какво правя?“, „Какво не правя?“, „Защо?“, както и всички производни на тези въпроси. Разбира се, не съм намерила отговорите на всички тях (не става с щракване на пръсти), но съм поставила началото, а и това е дълъг път за извървяване.

5. Изградих си нови навици и затвърдих старите
   В този период дочитах книга за това как да си създадем навици, с малки стъпки. Нещо, което привлече вниманието ми в тази книга (може би заради момента, в който я четях) беше, че навикът дава спокойствие на ума, защото така той знае какво предстои. И затова реших да използвам това време на изолация за изграждането на 3 нови навика за мен и да затвърдя няколко стари. Това ми помогна да се справя с останалите промени, а в същото време подобри начина ми на живот (все пак си избираме да изграждаме добри и полезни навици).

6. Четенето
   Тук няма да ви обяснявам колко книги съм прочела най- вече защото всъщност не са много. Обичам да чета книги за личностно развитие и да си записвам определени изречения или мисли, които провокира прочетеното у мен. Но преди често четях в градския транспорт и това беше трудно. Сега чета основно на дивана, в леглото или на терасата и винаги имам подръка лист, молив или компютър, където да си запиша бележките. 

7. Отново уча чужд език!
   Бях изучавала чужд език по различни курсове и школи, но с времето не го използвах активно и знанията ми силно избледняха. Все си казвах, че трябва да си го припомня, доразвия и все не стигах до него. Винаги започвах от утре, от 1-ви, от понеделник и всъщност така и не започвах. Но в края на миналия месец си казах „Ако не сега, кога? Кога ще имаш повече време?“ и реших да го включа в списъка си, като един от трите навика, които да придобия. Сега ежедневно чета адаптирана литература или статии, пиша имейли с приятели или гледам филми, за да възстановя и подобря нивото на езика си.

8. Започнах да готвя
   Всъщност и преди готвех, но рядко, особено ако не броим салатите. Сега се старая да готвя по-здравословни храни и комбинации, което ме кара да търся нови рецепти и да експериментирам в кухнята, за което много помагат и приятелките ми!
   
   

9. Продължавам да тренирам
   Вече не толкова интензивно, колкото преди, но пък е постоянно (почти всеки ден), поне дневния 5-минутен минимум. А тъй като от много време исках да се науча да скачам на въже, сега най- накрая си взех въже и вярно, че още правя по един прескок, но с малки крачки се тръгва.

10. Грижа се по-добре за кожата си
    Преди се гримирах ежедневно, а сега повече от месец не съм слагала грим на лицето си. И дойде времето да използвам всички кремчета, маски, серумчета, масла и гелчета, които седят на тоалетката ми. И лицето ми е благодарно за това.

11. Събудих старите си хобита
    Внезапно обявеното извънредно положение и липсата на маски в аптеките - наложи се да си ушия на ръка предпазна маска с подръчни материали. Е, не стана за чудо и приказ, но все още ми върши работа. Също така разбудих заспалите си радости, плод на ръчен труд и творчество, с помощта на моливи, листове хартия, отвертки, лепило, перли, пръст, саксии и др. Създаването на нещо, макар и малко, ме зарежда със силен позитивен заряд.

И понеже 11 е от любимите ми числа, ще спра до тук, а последното нещо ще бъде вместо край - стоенето вкъщи не може да ни изолира от хубавите неща, които се случват около и в нас, нито от хората, които обичаме!

Всъщност тази изолация изостря сетивността ни и отваря очите ни по-широко да погледнем към себе си, да оценим времето, което прекарваме с любимите си хора, които сега не са до нас, или тези, с които сме ежедневно в тези дни, и всичко, което преди сме приемали за даденост! Затова нека оценим възможностите, които изолацията ни дава, да бъдем благодарни и да се насладим на този период!

Автор: Марина Петкова