Талантливите деца на България

Mакар съвсем скоро да навърши 15 години, Радо може да се похвали с множество успехи. На първо място, той е създател на AnyGoal - приложение, което помага на хората да проследяват прогреса по целите си да ги изпълняват. Има и продължение на AnyGoal - AnyGoal Challenges, в което потребителите се сблъскват с дадени предизвикателства, целящи да помогнат тяхното личностно развитие.

Но това още не е всичко! Радостин също така се е заел с амбициозния проект АзБуки.ML - първият AI проект, чиято цел е да разбира български! И, освен всичко казано дотук, за което ще можете да разберете повече от разговора ми с Радо, той е също така и доброволец към фондация "Усмивка за Африка".

Разкажи ми малко повече за себе си - какви са интересите ти, с какво се занимаваш в момента? 

В момента съм деветокласник в Пловдивската математическа гимназия. Интересите ми са основно насочени към новите технологии, които ежедневно променят света. Ако се замисли човек, в годината, през която съм роден - 2005, е нямало айфони, никой не е ползвал Фейсбук, никой не е чувал за Инстаграм и т.н. Та ако за тези петнайсет години толкова новости са се появили, такива революции са се случили, то можем да си представим какво ще се случи за следващите петнайсет... и моята мечта е да бъда част от тази “технологична революция”.

Как се запали по програмирането? От колко време се занимаваш с програмиране?

Занимавам се с програмиране вече повече от пет години.

Още от съвсем малък си бях така любопитен към всичко и експериментирах с какво ли не, което разбира се, е довеждало и до немалко пакости.

Когато за първи път се докоснах до дигитални устройства, преди да умея каквото и да е било, обичах да рисувам в Paint-a или да скролвам картата в Google Maps с часове. Бях срамежлив и в същото време постоянно имах въпроси. Много пъти се е случвало да отида и да седна до някого, докато си разглежда телефона или лаптопа, и просто да се взирам какво прави, защото ме е било срам да питам.

И така една вечер, докато леля ми с мъжа ѝ ни бяха на гости, се вгледах в работата им, а те ме запознаха с програмирането. Продължих да ровя и буквално “да блъскам”, защото често нещата не се получаваха от първия път. Но с времето се научих да не бъда срамежлив, научих се как да намирам информация в интернет. Сам разбрах, че в днешния свят, ако сме упорити, искаме да направим нещо и търсим, можем да намерим всичко в тоз' интернет.

Какво беше най-трудно в началото? А сега?

Най-трудното в началото беше намирането на информацията. Трябваше с почти всичко да се справям сам и за всичко пишех в Гугъл “Как да направя това?”, “Как да направя онова?”, но проблемът е, че на български можеш да намериш значително по-малко ресурси за програмиране в сравнение с английския, още повече, че бях неопитен и ми беше трудно да се изразявам дори на български. Така реално, докато се опитвах да програмирам, научих и английския. Изгледал съм сигурно хиляди часове в Ютюб, така наречените “тюториъли”, и с проба-грешка-проба-грешка натрупах нужния опит.

Кое ми е най-трудно в момента? Ами, откакто съм започнал да се занимавам с компютри, сам се опитвам да надграждам и е търсен ефект да ми е “по-трудно”.

Имам предвид - научил съм се да създавам някакъв тип програма например, но след като е готова не се спирам на нея, не се занимавам само с такъв тип програмиране, а си поставям по-висока цел - да направя нещо още по-сложно, и после още по-висока, и така да вървя напред.

От друга страна, “трудно” не е точната дума, защото, вече имайки опит, приемам новите предизвикателства просто като един по-голям и по-сложен пъзел, който трябва да наредя.

Ти си от малко родопско село. Смяташ ли, че по някакъв начин това е представлявало предизвикателство за теб и за развитието ти?

Това, че съм от село Барутин в Родопите, никога не ме е спирало да мечтая, да се боря и да вървя напред. Спомням си обаче как преди първата ми олимпиада по математика една учителка ми каза “Ами, Ради, ти тук нямаш нужната подготовка, няма ги градските уроци, занимални, частни учители, ние не сме на това ниво, нищо чудно да не се справиш”. Бях малък още и това ме разочарова донякъде, ала не се отказах.

Мисля, че с времето успях да докажа: няма значение откъде си, за да бъдеш успешен.

Последният пример дойде няколко дни преди да направим това интервю, след като спечелих и първо място в страната на националния турнир по ИТ!

На снимката: Ради, като малък, с брат си на първия учебен ден

От друга страна, това, че съм от селото, ми дава и допълнителни предимства. Наслаждавам се на красотата на Родопите и на чистия въздух най-вече, хаха. Дори често, когато работя по някой проект и се изморя или просто не съм сигурен как да го изпълня, излизам навън да ходя из околността и да “брейнстормвам”. Хората, които ме познават тук, са ме виждали често да обикалям с телефон в ръка.

Как видаш себе си след 1, 5, 10 години? 

След година предполагам, че ще бъда все още в гимназията и ще продължавам да развивам досегашните си проекти и да мисля по нови идеи. За след пет, трудно е да се каже. Абе, не можем да предвиждаме бъдещето, но едно е сигурно: винаги ще продължавам да опитвам да реализирам мечтите си.

Чух, че разработваш и нещо като “изкуствен интелект, който да разбира български. Разкажи ни! 

Да, точно така.

В момента се занимавам и с разработката на една нова платформа за езикова обработка, несъществуваща в този си вид на българския пазар, която ще включва в себе си и изкуствен интелект. “АзБуки.ML” ще представлява една съвкупност от доста различни програми, които да анализират речта както граматично, така и смислово, за да извличат полезна информация.

По този начин компютърът ще може да прави редица дейности, полезни за различните сфери на живота - от кратки преразкази на дълги новинарски статии например, до поставяне на запетайки в изреченията.

Все още е на ранен етап от разработката си, но вече съм в контакт със съмишленици и учени, специализирали в лингвистиката, които допълнително да помогнат с насоките си, за което им благодаря. Ако искате да разберете повече или да подкрепите инициативата, може да го направите тук. 

Разкажи ми малко повече за платформата AnyGoal - как дойде идеята, имате ли бъдещи планове за нея? 

AnyGoal се зароди като приложение, в което хората да си записват напредъка по дадени задачки. Историйката зад него, с това как ядях много шоколад и реших да си записвам, стана доста известна, а с това и самото приложение.

Това лято прерасна в нещо още по-амбициозно, изградих цялостна социална мрежа, с която потребителите могат да се предизвикват един друг и да качват видеа, показвайки как изпълняват дадено предизвикателство, за да е максимално развлекателно и в същото време да е все така полезно. То вече се използва от стотици и дори някои известни инфлуенсъри го показаха на аудиторията си. Всеки може да си го изтегли от Play Store, за да го разгледа, а аз ще продължавам да го развивам и занапред, заедно с другите ми разработки.

Ти си също и доброволец, участваш в благотворителност. Какво ти носи това?

Ами, докато ние тук си говорим и мислим за технологии, иновации и т.н., някои деца в момента мислят дали ще имат какво да хапнат утре… Това е основното нещо, което ме подтиква към благотворителност.

Аз помагам във фондация “Усмивка за Африка”, която се занимава точно с такива деца. Основно развивам сайта им и се грижа за някои други “ИТ нужди”, ако мога така да ги нарека. От друга страна, помагам и на сдружения с друг предмет на дейност, като историческото “Мост през вековете”, защото най-вече целта ми е да давам пример.

Осъзнавам, че в момента не мога да подкрепя която и да е кауза с някакви големи дарения, суми и т.н., но ако успея да дам пример на други хора да се включват и да правят добро, това ще е истинският принос.

Какво би посъветвал тези, които искат да бъдат като теб?

Действайте! Няма значение откъде сте, на колко сте и подобни. Може би ще бъде трудно в началото, и не говоря само за програмиране, а за каквото и да решите да правите, но не се отказвайте! През колкото повече трудности преминете, толкова повече опит ще натрупате. Дори някои неща да се провалят, продължавайте напред, за да постигнете целите си.

Радостин, неговите идеи и инициативи впечатляват и достигат хиляди хора.