Екология

Бобрите се завърнаха в България след 150-годишно отсъствие. Тази страхотна новина дойде от публикация на Николай Коджабашев, Десислава Цвяткова, Красимир Кръстев, Милен Игнатов и Теодора Теофилова в научното списание Acta Zoologica Bulgarica.

Изследователите съобщават за първите наблюдения на европейски бобър (Castor fiber) в България след век и половина отсъствие на вида по нашите земи. Бобрите са наблюдавани по поречието на Русенски Лом в защитената зона „Ломовете“, около 85 км от естуара ѝ в Дунав. Районът попада в Натура 2000. През септември 2020 г. се появява първата информация за следи от вида, а през април 2021 г. вече можем да се похвалим и със снимков материал. В периода от 8 месеца са били констатирани подобни наблюдения на бобри в други съседни територии, което означава, че шансът вида да се завърне в България по полуестествен начин е по-голям.

Можем да се похвалим с това, че сегашното им местообитание у нас представлява най-южната точка в разпространението на вида на Балканския полуостров и една от най-южните за Европа. Първите наблюдения на бобри в България са случайни. Горски служители сигнализират през септември 2020 г. за „незаконна сеч“ на крайбрежни дървета, които впоследствие след анализ се оказват изгризани по много специфичен „бобърски“ начин. Проверката показала голям брой наскоро или по-отдавна нагризани много дървета, всички разположени близо до брега на реката – предимно върби и тополи.

През целия период след последното заледяване допреди два и половина века, европейският бобър е бил широко разпространен вид в цяла Европа и северната част на Азия. Причините за неговото намаляване и след това изчезване в тези земи е масовото убиване за козина и месо и унищожаването на местообитанията му. За щастие, в последните години европейските бобри са били интродуцирани (повторно завъдени) няколко пъти в държави съседки на България, като Румъния и Сърбия. В Румъния например завъждането на вида се случва в реките Олт, Муреш и Яломица, тъй като именно те представляват потенциален източник, откъдето видът може да се разпръсне и да колонизира други подходящи местообитания по поречието на река Дунав и реки от водосборния ѝ район. 

Към момента европейският бобър е изключен от природозащитните документи в България като локално изчезнал вид. Затова се налага статусът му да бъде преразгледан и обновен от изчезнал до съществуващ вид. Тази важна промяна цели поради малкия му брой и висока уязвимост да бъде предложен за защита, включително и опазване на местообитанията му.

Бобрите по природа са миролюбиви животни, занимаващи се с речно строителство. Бозайниците обикновено избягват срещите с хора, ако се чувстват застрашени от нечие присъствие, започват да удрят разтревожено с опашката си земята. Ако забележим вида сред природата, в никакъв случай не трябва да се доближаваме до него, да го храним или галим, в такива ситуации той може да бъде опасен, заради чувството си за самосъхранение е способен да използва здравите си зъби, за да се защити. Експерти съветват при среща с бозайника да останем на мястото си и да изчакаме, докато бобърът отплува. Когато той е на безопасно разстояние, трябва да се отдалечим бавно и без резки движения.