На заем от...

В рубриката на Успелите – На заем от– всяка седмица ще може да четете най-добрите текстове на лайфстайл журналиста и автор Елена Колева, които през годините са излизали на страниците на различни български списания. Още за авторката и нейните текстове може да намерите в блога ѝ wordpark.org. 

Чух махалото на часовника и гласа на кукувицата в мен. Замислих се за времето, децата и избора. Най-важният въпрос бе заседнал в гърлото ми, влачейки дългото въже на съмнението. Можех ли да чакам съдбата да ме направи майка? Излязох от офиса и тръгнах към клиниката по репродуктивно здраве.

„Не само мисля, че можем да се бъркаме в делата на Природата, мисля че Майката Природа го иска.“ Уилърд Гейлин

Стената на плача, Йерусалим, 2011 г. Между камъните, в които молещите се юдеи удрят глави. Между пролуките с милиони тежки като олово листчета. Някъде там трябва да гние и моето целулозно желание. „Искам да имам дете само от истинската си любов.“ Написах го малко преди десетгодишната ми връзка да остане с една единствена подпорна стена. Понякога едно безобидно желание може да се превърне в проклятие: ами ако никога не срещна тази любов? Или каквото и да се обърка с живота ми, мога да замразя достатъчно генетичен материал за поне още девет?

Говоря на собствените си отражения в плъзгащите се врати на известна клиника по репродуктивна медицина. Качвам се в асансьора и той ме отвежда до конферентната зала, където се провеждат ежемесечни лекции по женско здраве. „Инвестирай в бъдещето, докато битката с времето още не е изгубена“. „Биологичният ти часовник не пита дали правиш кариера и дали имаш партньор“. „Замрази яйцеклетките си сега – твоята полица за спокоен живот.“

От едната ми страна седи четириока риба – двойка, която нетърпеливо чака следващата част от лекцията: въпросите към гост-лектора – специалиста по репродуктивна медицина. От другата – момиче, увито около стола си като лиана, което преписва кривата на семейните връзки: търсене и предлагане. Инициативата стартира след една неоспорима статистика: една от най-често срещаните причини да отлагаме забременяването е липсата на партньор.

Сега си обяснявам и присъствието на мачмейкърите... Ще ни покажат как се правят любовни връзки инвитро. Взимат мъж, непушач, висок 185 см. и го поставят в социална епруветка с вас – жена, непушачка, висока 168 см. Ако ембрионът на любовта ви не оцелее, Keep calm and wait for mr. Right. А междувременно? Последвайте ме из Цитаделата на неистовото желание за бебе. Из лабиринта на надеждата.  

„Спящата красавица е яйцеклетката ти, не ти в спящо очакване на принца... За мен това е  инвестиция, десетки пъти по-добра от ваканция в Гренада или Бора Бора.“ – усмихва се 33-годишната Пресиана пред стаята за пункции и трансфери. Момичето изглежда така, сякаш, ако съблече униформата си на банков служител, ще започне да скача на ластик. Единствената подробност е, че яйчниците й не мислят така...

„В продължение на година не успявах да забременея от бившия си приятел, въпреки че нямах медицински проблем. С онази любов се разминахме, но аз трябваше да продължа по стрелките на биологичния си часовник. Да узная какво ми бе попречило да имам бебе.“ За намаления си яйчников резерв и за това, че изчерпването му невинаги зависи от възрастта на жената, Пресиана бе разбрала зад стените на клиниката. И като асистент на изпълнителен директор „Риск“, бе решила да се застрахова срещу най-големия в живота на една жена: никога да не стане майка.

Вратата пред мен се затваря, а отвъд остава момичето, което отказва да играе с раздадените й карти. Тръгвам към зародиша на светлината в края на коридора и се сещам за малкото прозорче в стаята за пункции. След малко през него ембриолозите ще поемат яйцеклетките на Пресиана. Ако доскоро е отделяла по една или две на година, сега е стимулирана и яйчниците й приличат на съзведие.

По това време вече са изсмукали течността от всеки неин фоликул и ако всичко е наред, яйцеклетките й блестят като луната под окото на микроскопа. Сега всички се молим: да не са по-малко от десет, да не са незрели, да не са презрели... Дори да замразиш яйцеклетките си, няма пълна гаранция, че от тях ще стане бебе. Някои може никога да не се събудят от ледения си сън. Други – да не успеят да се оплодят. За трети успехът е по-вероятен, но не и гарантиран. В крайна сметка няма ген на съдбата. Само течен азот, с който да я замразим за няколко обиколки около Слънцето.

На върха на тънка сламка, върху капка, по-малка от дъждовната, ембриологът на клиниката поставя планетата Гамета и тя застива моментално в целувката на течния aзот. Едва сега, когато времето е спряло, можем да се върнем в деня на 19 декември, 1985 г. В австралийската болница „Кралица Елизабет“ д-р Кристофър Чен става „бащата” на първото бебе в света, получено от ледено яйце. Той използва бавното замразяване, при което в яйцеклетката често се образуват смъртоносни ледени кристали. Близо три десетилетия по-късно процесът се случва с мълниеносна скорост и шансовете й за оцеляване нарастват драстично.

„Виждаш ли този концентриран разтвор? Нарича се криопротектор. Той измества водата от най-голямата клетка в тялото ти и така я предпазва от ледените остриета.“ – почти шепне ембриологът. В лабораторията е толкова тихо, че чувам бруленето на косъмчетата в носа си, докато дишам, а всяко мигане ми звучи като трошене на орехи. Работата в криобокса е часовникарска. Една излишна секунда или трепет на ръката и...