Култура

Сигурно знаеш (а може би не), че литературният шедьовър на Джордж Оруел "1984" през 2017 отново стана една от най-продаваните книги в Amazon. Това не би учудило никой, който е чел книгата, защото често изглежда все едно...

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Напоследък все по-често си мисля не само за историята, но и за определени цитати от книгата. Всекидневно чета какви ли не безумия в социалните мрежи (една жена например твърдеше, че в исторически план е ДОКАЗАНО, че ваксините нищо не сa променили) и през половината време, гледайки какво говорят хората, ме побиват тръпки, защото имам усещането, че живеем в 1984 (книгата, не реалната година). Затова и вярвам, че...

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Тези няколко кубически сантиметра са си твои. И ти решаваш какво ще се случва в тях. Трябва да си много внимателен и да не пускаш всеки в главата си - нещо, което все по-често забравяме, скролвайки фийда си или превключвайки каналите на телевизора.

Общоприетото е безсъзнание.

Спомням си, когато четох книгата за първи път - бях толкова ядосана (имам много бурна и емоционална реакция към всичко, което ми се струва несправедливо, даже да не е истинско). Като човек, който не е живял по време на комунизма, всички тези неща ми се струваха безкрайно далечни и плашещи. Разбира се, творбата е художествена измислица и не е огледално отражение на този режим - тя е нещо много повече.

В крайна сметка, както в книгата, така и в "живия живот", всичко опира до борбата за власт над хората. Над техните умове, страхове и надежди.

Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.

Бях убедена, че Доналд Тръмп няма да стане президент на САЩ - виждаше ми се твърде нелепо и невероятно. Някак назадничаво. Сутринта, когато се събудих и разбрах, че е бил избран си помислих за друга книга - "1Q84" на Харуки Мураками. В нея, главната героиня, без да иска, разбира, че е влязла в друга реалност - на пръв поглед съвсем леко различна от познатия досега свят, но всъщност тотално непозната. Така се почувствах и аз.

А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото — тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина.

Има причина в момента всички цитати да звучат толкова стряскащо актуални. Пиша този текст, защото смятам, че е хубаво по-често да си припомняме думите на Оруел. И най-вече да помним историята - тази, която наистина се е случила. Да не позволяваме да се подменя с измислени нови факти (което всъщност се случва всеки ден). Да не забравяме, че...

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Бъди критичен към всичко, което гледаш и четеш. Тогава шансът да бъдеш манипулиран е в пъти по-малък. А да се чувстваш свободен - в пъти по-голям.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.