Най-сексапилният писател в света за 2021 година е българин, това е Илиян Кузманов – първият български писател, съумял още с първата си книга „Ако срещнеш Буда, убий го!“ да влезе в "Топ 20 продажби на Амазон". Той е и първият български писател с престижна литературна награда зад океана – Литературни Титани, освен това е и финалист на най-комерсиалния конкурс за литература Readers Favourites.
Кузманов бе избран измежду стотици писатели да заеме и престижното първо място в класацията за „Най-сексапилния писател за 2021 година“ от списанието за популярна култура FilmDaily, четено от над 2 милиона души дневно. Класацията е направена в партньорство с бостънския вестник – The Boston Courier…, а бостънското радио – CIAO USA Radio Italia, го определя като един от най-интересните и мистериозни майстори на белия лист. Цветовете около него са много и някои в действителност са в тъмната и загадъчна гама. Той е медийна сензация зад Океана, където медиите, които отбелязват постиженията му, надхвърлят хиляда. Някои от тях са: NBS, USA Today, CBS, FOX, Market Watch и още много други.
Напълно спокойно можем да кажем, че Илиян е въплъщение на американската мечта. Момчето от улицата, което започва от нулата и получава житейските си уроци по най-суровия начин и въпреки трудностите успява да покори не един търговски връх. Неговата история е изпъстрена с много пътешествия, „добри учители“, както се изразява той, и пълна липса на богати и влиятелни родители.
Той е един от най-интелигентните хора в света, член на МЕНСА, завършил право в България, а от студентската скамейка поема към Канада, където се издържа сам и сам си плаща образованието, става и помощник на един от кандидат-кметовете на Монреал. Великобритания е следващата му спирка, където Кузманов създава мултимилионен бизнес, там създава и първия български социален бизнес с многобройни чужди отличия. В България, където е в момента, основава фондация „Арт Ангел“ и е напът да реализира най-мащабния и всеобхватен социален проект у нас, забележете – съвместно с Министерството на правосъдието.
Вижте какво още ни сподели той:
Опишете себе си накратко. Кой е Илиян Кузманов?
Определям себе си като социален предприемач, това означава, че главно се занимавам с бизнес, но с част от печалбата правя неща, които ми доставят удоволствие и в същото време са общественополезни. Пътувал съм доста и това е може би една от най-големите ми страсти. Завърших право в България, след това заминах за Канада, където учих история и икономика и работех, за да се издържам. Преди завършването ми в Канада станах личен асистент на един от кандидат-кметовете на Монреал. Беше доста интересен момент в моя живот, дадох няколко интервюта за едно бостънско радио и от там ме забелязаха и от FilmDaily, където по-късно оглавих една от техните класации за най-атрактивен писател за 2021.
Заминах за Англия, където стартирах собствен бизнес. Там започнах от нулата и имах късмета да попадна на изключително добри клиенти, но зад това стоят много часове усилена работа и професионализъм, който придобих през годините.
Там стартирах и първия си социален бизнес. Открих едно място с изключително много книги. Бяха го обявили за една от последните останали независими библиотеки в света. Книгите бяха разделени в няколко категории: история, право, религия и философия. Опитах се да събера книги и издания, които се намират по-рядко. Разбира се, опитах да работя и с българската общност там, представих им мястото, като целта ми беше да се чувстват в свои води там или просто да вземат или пък оставят книга. Работех с бездомни хора, закачвах картините им по стените и ги продавах. Отвън им предлагах безплатни напитки като кафе, чай и шоколад. Правил съм безплатни курсове за тях, общо взето превърнах мястото в един социален и културен хъб.
Списанието FilmDaily Ви избира да оглавите класацията за най-сексапилен писател за 2021 г. Как приехте това интересно отличие?
Насочих медийното внимание към себе си именно от работата ми покрай асистентството за кандидат-кмета на Монреал. Работих за нея няколко месеца, тя е доста интересна личност, племенница е на бившия кмет на Монреал, който е преизбиран няколко пъти. Бях изключително заинтересован от нея и нейното семейство, просто имах шанса да попадна и да работя с тези невероятни хора.
Приемам класацията във FilmDaily като едно приятно и забавно допълнение. Даже се шегувам, че ние, писателите, по принцип сме bookworms, неславещи се със сексапил и привлекателност. А и още повече, че са използвали снимки от преди пандемията, която промени не само света, но и нас самите. Въпреки че седмият в класацията доста радостно прие попадането в топ 10 и сподели в Twitter, че това е вторият най-голям успех за тази година след първо място за най-продаван автор и щял да сложи постижението на корицата на следващата си книга. Но той е истински bookworm, така че разбирам радостта му.
The only title that’d make me prouder than “#7 Sexiest” is “NYT Paperback Bestseller” so please grab a copy of the CLOWN IN A CORNFIELD pb: https://t.co/8mWE1ZTzN6 https://t.co/CIzbuLj7io
— Adam Cesare (@Adam_Cesare) December 11, 2021
Вашата книга „Ако срещнеш Буда, убий го“ влиза в Топ 20 класациите на Амазон. Очаквахте ли това постижение? Разкажете ни малко повече за книгата.
Не съм го очаквал, но работих доста за него. Посетил съм доста места и дори започнах да пиша книгата на един остров между Малайзия и Тайланд, това беше преди 3 години. Бях си взел един скицник и моливи, защото исках да се уча да рисувам. Рисуването ми беше ужасно и вместо това започнах да пиша. Там написах втората част на книгата и се получи нещо наистина красиво. Може би в този момент осъзнах, че много ми харесва да пиша, доставя ми голямо удоволствие и ми действа успокояващо. Реално, когато съм щастлив, пиша литература, а когато съм ядосан, пиша журналистика.
Самият процес от написването на книгата до попадането й в класацията на "Амазон" беше период от около 6 – 7 месеца. Още преди книгата да влезе в печат ние започнахме работа по нейното представяне. В моя роден град – Пазарджик, направихме един „Японски театър“, където представихме картините от книгата. Произведенията са дело на една тайландска дзенбудистка художничка, с която се запознахме покрай моите пътувания. Тя ми беше предоставила 40 картини, които станаха илюстрации в моята книга.
Направихме и две социални мисии – едната с Бърза помощ, Пазарджик, на която подарихме брандирана кафемашина. Отделно бяхме пуснали и няколко провокативни реклами, едната от които беше за ваксинация, заедно с корицата на книгата.
Бяхме генерирали медийно и онлайн присъствие на книгата преди нейното официално публикуване. Първоначалната визия на книгата беше на английски и в деня на нейното отпечатване ние веднага тръгнахме на едно „Балканско книжно рок турне“. Посетихме места, които аз лично не бях посещавал до този момент. Изключително различно и интересно преживяване. Навсякъде имаше ентусиазирана млада публика и естествено, медийно присъствие, във всички посетени страни, което допълнително създаде „шум“ около книгата и към мен като автор. Смятам, че всички истории, свързани с книгата, предизвикаха този бурен интерес към нея.
И в един момент, когато попаднахме в "Амазон", медиите говореха най-вече за тези допълнителни неща, които направихме. Основният фокус беше насочен главно към мен, като създател, но самата книга се прие много добре дори един известен автор я определи като „истински диамант“. Целият процес относно известяването на публиката беше много дълъг и изтощителен. Не става просто да пуснеш една книга в "Амазон" и да очакваш да стане бестселър.
С какво друго се занимавате, освен да пишете бестселъри?
Всъщност писането ми е хоби. Основно се занимавам с бизнес от 8 – 9 години в Лондон. Тук, в България, съм отскоро, опитвам се да съчетая Англия и България успешно. Дойдох тук по някаква случайност и създадох една фондация. Просто исках хората, които се връщат в нашата страна, да не се сблъскват с нещата, с които се сблъсках аз. Фондацията „Арт Ангел“ е напът да реализира най-мащабния и всеобхватен социален проект у нас, съвместно с Министерството на правосъдието.
Организираме много интересни каузи, някои от които са за затворниците, други за жените жертва на домашно насилие и за деца от малцинствените групи. С книгата имахме доста интересни събития, бяхме посетили Военна рампа. Там са настанени деца емигранти, основно от Афганистан. С мен бях поканил и един художник, с когото ги учехме да рисуват, и беше доста интересно и забавно. Децата ми показаха много ужасяващи снимки от пътя, който бяха изминали през планините между Афганистан и Иран, след това в Турция и накрая тук.
За мен беше в действителност много въздействащо да видя през какво са преминали, затова и ги добавих в книгата с няколко реда, а именно, че са променили напълно представата ми какво означава пътешествие. В крайна сметка те са едни истински герои.
Доколкото разбрах, сте доста активна личност, как минава един Ваш ден?
След поставянето ми в класацията на FilmDaily започнах да ходя на фитнес. Това е новото нещо в живота ми, тъй като от доста дълго време не съм се занимавал с фитнес. Сега се опитвам да се върна във форма, защото по време на пандемията всички се занемарихме.
В университета бях треньор по фитнес и затова не мисля, че ще ми бъде много трудно. Покрай книгата и бизнеса не ми остава много време да отделя за себе си. Обикновено ми остава много малко време за четене, а ако остане такова, се опитвам да го оползотворя в писане. Но при мен писането е свързано и с много четене в интернет и така успявам да балансирам.
Ако трябва да дадете няколко съвета на начинаещите относно писането и как книгите им да достигат до голямата публика, какви биха били те?
На първо място, писането трябва да им доставя удоволствие. В Канада изкарах два курса за креативно писане, от които бях меко казано разочарован. Там говореха за систематизации и моят съвет е напълно да забравят това. Читателят много лесно разбира, когато една книга е написана по шаблон и по систематизиран план. Много по-голямо впечатление придобива една книга, когато текстът е написан с помощта на лично въображение и собствени възможности. Най-важното нещо е писането да те прави щастлив, нищо друго няма значение. Ако не вложиш душа в една книга, то това не е книга.
Относно успеха, ключът е в самочувствието. Трябва да не се притесняват от голямата сцена и да се целят възможно най-нагоре. Няма нищо лошо в това да се провалиш, важното е да си опитал. Истинската литература трябва да бъде насочена към всички народи, не само към българския. Тя трябва да се приема както от нашата публика, така и от индийската например. И трябва да пишат смело, да не се притесняват произведенията им да се четат от много хора. Светът е голям и е хубав, има място за всички ни.
Какво предстои за Вас от тук нататък?
Засега основното ми е тази книга. И искам да я подаря на българската публика и вие да може да я четете безплатно. От ТУК може всеки да я свали и това нека бъде моят своеобразен коледен подарък за всички българи.
За финал – едно послание към нашите читатели
Да мечтаят! Невинаги мечтите се сбъдват и понякога е хубаво, че не се сбъдват, но въпреки това да не спират да мечтаят.
Снимки: Личен архив на Илиян Кузманов
