2 юни в годината на Христо Ботев
Поетът и борец за българско освобождение Христо Ботев е знакова личност за Българското възраждане. През 2018 г. честваме 170 години от рождението му и 142 години от гибелта му в подножието на връх Вола.
Ботев е ярка личност, белязала своето време с революционен плам и страст към свободата. Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г.), като различното изписване идва от смяната на календара с Григориански. Бащата на бъдещото светило в революционната дейност е учител. Ботьо Петков е избран от настоятелството в Калофер за даскал в тяхното училище.
Осигурява му се една малка стая в местната църква, която днес се намира до стълбите на паметника на Ботев в града. В последствие Ботьо Петков взима за съпруга дъщерята на местен първенец - Иванка. С нея двамата имат девет деца, някои от които умират твърде малки, още като отрочета.
Христо Ботев и Кирил Ботев, негов брат, доживяват до по-сериозна възраст. Христо Ботев има общо 6 братя и две сестри. Сестрите му умират на 17 и 5 г. Най-дълго живее Кирил Ботев (1856-1944 г.), петото дете в семейството, висш военен, прославил се по бойните поля на Европа.
Самият Ботьо Петков умира на 54 г. от туберколоза, но докрай остава в Калофер, където развива просветното дело. Христо се е метнал на него, тъй като и даскалът и поетът революционер пишат професионално. Ботьо Петков съставя "Кратка всеобща география". Майката на даскала и баба на загиналия героично Христо, Кирил и другите деца в семейството, е Ана Нектариева.
От рода Нектариеви са още Кирил Нектариев и Мария Нектариева, баба на Христо и Евлоги Георгиеви, с чиито пари се построява Софийският университет, а също се спонсорира и Букурещкия университет.
Първородният син на Ботьо и Иванка Христо се ражда, според много от изследователите, в стая в Калоферското училище. Скоро след това даскалът се скарва с калоферци за заплащането си и заминава за Карлово, от където е родом. Там живее в къщата на майка си в Табашката махала. Христо тръгва на училище тъкмо в Карлово и негов пръв учител е баща му.
По-късно даскал Ботьо се кара и с карловското настоятелство на училището, в което работи, заради обвинения за присвояване на пари. Семейството се завръща в Калофер. Христо продължава своето образование в града, кръстен на войводата Калифер, като неговият баща отново е негов педагог в клас.
През 1863 г. Христо Ботев е изпратен от баща си да учи в Одеса, с помощта на Найден Геров. Христо се свързва с Одеското българско настоятелство. Той има лоша дисциплина, не се вписва в ученическия колектив, не се разбира с учителите си. 1865 г. го изключват от училището поради немарливост.
Но младият и упорит Ботев остава в Одеса, дава частни уроци и успява да се издържа с парите от тях. През 1866 г. е назначен за учител в Задунаевка. Но след няколко месеца пристига вестта, че баща му е тежко болен и той се прибира в България.
Скоро след това Христо поема часовете на баща си в калоферското училище, а поостарелият даскал се възстановява и отново е на крака. Той отново изпраща сина си в Цариград и Одеса, но Христо по свое желание отива в Румъния. В Гюргево се свързва с българските хъшове, а по-късно се установява в Букурещ, където започва да учителства. Там се запознава с бъдещата си съпруга Венета и сина й от първия брак Димитър, на когото преподава.
Любопитен факт е, че поетът-революционер за кратко е писар в четата на Жельо войвода. В Румъния Ботев пише стихове, учителства, а през 1874 г. става част от БРЦК на Каравелов. Ботев остава в комитета до 30 ноември 1876 г., когато заради конфликти с Каравелов го напуска. Следващите няколко месеца се развиват стремглаво за поета-революционер. Получава виза за Белград и Триест.
После и виза за Русия. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо и Венета Иванка Ботева. Христо Ботев предлага да оглави чета, тъй като Панайот Хитов се отказва от участие в Априлското въстание. На 16 май по стар стил Ботев и събраната от него чета се качват на кораба "Радецки" и извършват един от първите в човешката история терористичния актове, като взимат за заложници капитана и екипажа.
На 17 май четниците слизат на българския бряг, а на 18 май вече се сражават при Милин камък във Врачанския балкан. На 20 май (1 юни), след тежки сражения с башибозука на османската държава, Ботев е разстрелян.
Днес честваме Денят на Ботев на 2 юни, за да не съвпада с Деня на детето 1 юни.
Ботев е светило в революционната дейност на БРЦК. Ярък хулител на социалните неправди от своето време. Талантливото перо на българската публицистика. Издател на вестници. Нежен ваятел на стихове, възпели титани на българския порив за свобода, като Хаджи Димитър.
Затова и днес се прекланяме пред неговия устрем в борбата за освобождение, пред талантливото му перо и непримиримия му език. И до днес Христо Ботев живее в историческата памет на българския народ, защото "Който падне в бой за свобода, той не умира... певци песни за него пеят".
Снимка: Българска история