20-годишна българка със сребърен медал на международна олимпиада по психология и педагогика
Варненката Кристина Димитрова завоюва второ място на международна олимпиада по психология и педагогика в конкуренцията на стотици участници. Състезанието се провежда изцяло онлайн в края на февруари, а работният език за всички е руски. Форматът е в три части - казуси между деца и родители, чиято проблематика участниците трябва да разрешат, доклад за определена фобия и мултимедийна презентация за хитростите в родителството. Участниците са оценявани на база грамотност и задълбоченост на отговорите, оригиналност и авторски мисли в изследванията, баланс между текста и илюстрациите в презентацията.
Криси е само на 20 години и още от малка мечтае да се занимава с психология. Макар че е приета по специалността в Софийския университет, избира да учи в Пловдив, за да продължи доброволческата си дейност под тепетата. В древния и вечен град Криси е сред най-активните доброволци в асоциация "Голям брат, голяма сестра". Второто ѝ място в международната олимпиада по психология и педагогика е още по-впечатляващо, защото тя е единствената призьорка, чийто майчин език не е руски. Ето какво споделя самата тя за състезанието:
Най-интересен ми се стори конфликтът в семейство с различни религии, които имат дете. С порастването му родителите искат то да си избере религия - да изповядва християнската вяра или исляма, което създава напрежение помежду им. Задачата ни беше да разгледаме моралната дилема.
Темата на доклада, който написах, беше птеромеранофобия - страх от летене. Заданието изискваше фобията да влияе на обществото. Част от съвременните професии налагат летене, хората мечтаят да пътуват, а страхът от полетите възпрепятства сбъдването на нечии мечти.
Имах и драматична, но интересна история с изпращането на самите материали. Бях объркала часовите зони - мислех, че времето в Москва е един час назад, а то всъщност е един час напред. Осъзнах се 40 минути след крайния срок, довършвайки работата си. Разплаках се и мислех изобщо да не изпращам решенията си, но съквартирантите ми ме окуражиха поне да опитам... и успях!
