Успелите споделят

През месец юли 27-годишната Михаела Стойкова заминава за малко село в Уганда. Там тя ще преподава два месеца в местно училище. Тя ще реализира това свое желание основно със сосбтвени средства. Прави го, защото иска да даде на тези деца шанс за спасение от бедността чрез средствата на образованието.

Как взе решението за заминаването?

Да заминеш в чужда страна с цел доброволческа дейност е като да заминеш на стаж за мечтаната ти работа, с идеята да излезеш от малката си кутийка  и да обогатиш както мирогледа си, така и опита и знанията, които са ограничени от сегашната ти среда и да се върнеш с нови идеи, опитност и готовност за положителна промяна в родината ти. В този ред на мисли, заминаването ми в Уганда е решение, което само се взе. Желанието е растяло през годините и днес вече е взело превес над всичко останало в живота ми, а и смея да твърдя, че това се случва в най-подходящия момент – точно когато сериозно навлизам в сферата на работа с деца в риск. Добротата се учи, също както се учат всички останали умения за оцеляване, а за мен то  неоспоримо е едно от тях.

Разкажи ни как мина цялата подготовка и набирането на средства покрай заминаването ти за Африка?

Първата задача бе да избера държава и програма, което беше всъщност най-сериозната част от мероприятието и ми отне около 3 месеца. Знаех, че сърцето ми копнее за Африка, но също така бях наясно, че в континента майка има държави, които са извън предела на „екшън” възможностите ми. В последствие се спрях на „Перлата на Африка”, както Уинстън Чърчил кръщава Уганда по време на британската колонизация през 1894. Краят на Януари вече бях купила двупосочен билет и стартирала страницата за набиране на част от финансите (благодаря от цялото си сърце на всички приятели, познати и непознати, които ми помогнаха) , а на бюрото ми стоеше и ме чакаше прилежно написан списък с 30 точки, които трябваше да бъдат изпълнени месец преди заминаването. След обстойно проучване в интернет пространството и прочетен от корица до корица пътеводител, сега вече съм подготвена за всички опасни/отровни животни, които ще искат да ме изядат, нападнат или временно да пребивават в тялото ми (макар че при среща с тигър – няма много опции за хепи енд – поне за мен) и заедно с всички лекарства, познати на човечеството, с които съм се запасила смятам да се преборя с малария, дифтерия, жълта треска, хепатит А и Б и всички блатни плужеци и бактерии на техен терен. И макар че езикът им е всичко друго, но не и лесен – това е може би едно от най-забавните неща, който някога съм учила! Njogerako katono.

Това далеч не е първото социално нещо, което правиш. Разкажи ни за други твои инициативи.

Като основател на сдружение „Операция Плюшено Мече” (познато до миналата година като гражданска доброволческа инициатива) съм много въодушевена да разкрия малката голяма тайна, че започваме работа по нов и много вълнуващ проект, в който има страшно много потенциал. В момента набираме екип от експерти в сферата на графичния дизайн, маретинг и ПР, бизнес, педагогика, психология, финанси и счетоводство, фотография, така че ако вие споделяте нашите възгледи за бъдещето на децата и ви движи същата сила, която и нас – пишете ни – plushenomeche@yahoo.com  Досега сме се занимавали само с осигуряване на Коледни подаръци за деца от институции, деца в риск и деца с увреждания, но от тази година вече започнахме да организираме образователни срещи между деца и доброволци и прогресивно увеличваме посещенията на екипи и ментори в институциите. Новият ни проект ще е много мащабен и ще се занимава с персонална работа с таланти, които просто не са имали късмета да се родят в семейство, което да може да се грижи за тях.

Какъв пример ще се стремиш да дадеш на децата, на които ще преподаваш?

Имам усещането, че те ще ми дадат повече пример, отколкото аз на тях – пример за това, как да се радваш на малките неща от живота и на всичко останало, което ние, гражданите на западния свят приемаме като даденост, докато не го загубим. От моя страна децата могат да очакват много смях, усмивки, любов и забавни уроци, музика, танци, изкуство и вдъхновение чрез споделени истории, истории за успели хора от цял свят, хора, които са израснали в среда близка до тяхната, но въпреки лишенията и липса на ресурси са надмогнали бедността и са покорили лични върхове.

Кои са нещата, които те вдъхновяват и усмихват?

Новото! Различното! Тоуфър Уайт, основател на Rainforest Connection,  който създава устройства от рециклирани телефони, с помощта на които можем да се борим със нелегалното отсичане на масиви гори в Амазонските джунгли; Боян Слат, създател на проекта „The Ocean Cleanup”, които има реалния потенциал да премахне 50% от отпадъците в Тихия океан за 10 години, българския екип, създал „Bee Smart”, който има шанса драстично да повлияе на сериозния проблем с масовото измиране на пчелни популации и много други хора и новини от цял свят, които показват, че има ежедневно иновативно движение напред към по-доброто бъдеще!

Кои са твоите примери за добри хора и защо именно те?

Без съмнение на първо място заедно с Ганди се нареждат Мариана и Силвия Пенчеви – сестрите на милосърдието и стожерите на доброто, които отглеждат 11 деца и им дават шанс за едно достойно бъдеще. Целият екип на „Конкордия”, които вършат най-тежката и важна работа, свързана с проблема за деца в институции, а именно работа на терен с малцинства и техните деца; екипът и менторите на „Подарете Книга”, „Стъпка за България” и всички хора, които се събуждат от дългата летаргия, в която сме изпаднали и осъзнават, че ако ние не си помогнем и не помогнем на тази, които са прекалено малки и неопитни да си помогнат сами, никой друг няма да го направи вместо нас.

Михаела, разкажи ни за най-съкровената си мечта!

Моята най-голяма мечта е да се научим да не съдим книгата по корицата, а по съдържанието. Дали си част от етнос, религия, движение, или нация различна от нашата няма значение – единственото, което има значение е дали носиш в сърцето си доброта, честност и трудолюбие. И ако възпитаме изоставените деца на България с тези ценности, а това означава ние самите да отделим време и да имаме желание, а не да разчитаме на недостигащия, нископлатен, изнемогващ персонал в институциите да свършат тази тежка дългогодишна задача, то тогава ще видим една по добра България. Както гласи една стара Африканса поговорка : „Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете.” (“It takes a whole village to raise a child”)

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.