Екология

„Аз вярвам и помагам“ - това е името на една кампания, която не се нуждае от чудеса, за да направи света по-добър. Нуждае се от вяра, че ние, хората, сме достатъчно добри, за да си помагаме. Тя се нуждае и от огромно желание за положителна промяна и доза пластмасови капачки, които вместо в коша за боклук, могат да отидат за рециклиране и благотворителност. Председателят на кампанията Владислав Николов има вяра в хората. Знае, че промяната започва от нас. Липсват само капачките. Така младото момче и приятелите му създават инициативата „Аз вярвам и помагам“. Целта им е да се погрижат за недоносените бебета, купувайки съвременна техника за тях.

Дали са сбъркали в преценката си? Дали някой се е отзовал? Дали успяват?

Отговорът на всички въпроси е „Да“. Кампанията, която няма краен срок набира широка популярност. Различни хора, организации и фирми се превръщат в част от положителните герои на България. Не мога да вии разкажа за всички, защото са много. Ще ви разкажа само за едни от тях - наистина са впечатляващи хора.

На брой са 270. Усмихнати, красиви, добри. Във възраст, в която изграждат характера, морала и ценностната си система. Те са малки на години, но големи като хора. Те са прекрасните 270 деца от Детска градина 36 „Морска звездица“, гр. Варна. Но всъщност са много повече на брой. За 4 месеца те успяха да съберат 60 чувала с пластмасови капачки за рециклиране. Инициативата тръгва от прекрасната им директорка Драгомира Македонска. Включват се преподаватели, възпитатели и родители.

Започнахме да събираме капачки към една софийска кампания. Там ни бе трудно да ги доставяме, тъй като сме от Варна. Точно когато се питах как да постъпя, се появи Влади - инициаторът на  „Аз вярвам и помагам“.  В София вече имаше много хора, които събират капачки, а за Варна тепърва добрината започваше. Видях страхотна възможност да помогна на града си и я грабнах. Както знаете, не съм сама - включиха се колегите ми, децата и родителите. Питате ме как съм накарала толкова хора да участват, но аз всъщност никого не съм карала. Всички с огромно желание събираха капачките. За 4 месеца събрахме 60 чувала.

Слушам вълнението в гласа на г-жа Македонска. Усещам гордостта, която изпитва от възможността да бъде част от промяната на страната ни. Гордостта, че работи с прекрасен екип, с който възпитават достойно децата на България. Възхищавам им се и не мога да не се запитам:

- Трудно ли е да изграждаш ценностната система на едно дете, да си отговорен за моралното му възпитание? 

Питам и нея, а тя ми отговаря простичко - "Не". Честно казано отговорът ме изумява. Тази жена е събрала армия от хора, сплотила ги е като колектив, помагат на една прекрасна кампания, постига завидни резултати и ми казва "Не, не е трудно". На ум си мисля, че хората от Детска градина 36 „Морска звездица“, гр. Варна имат формулата на успеха. Точно тук директорката сякаш прочела мислите ми, ми споделя с благия си глас:

Децата имат нужда от пример.  А примера са най-близките хора - близки, роднини преподаватели. За да бъдат децата добри, трябва ние самите да бъдем такива. Ние се стараем да бъдем промяната, която искаме да видим в тях. Когато започнеш да приемаш децата за личности, говориш и ги слушаш - не е трудно.

Невероятните родители, деца и преподаватели не само дадоха своя принос за Варна, но дадоха урок. Че в живота винаги има две страни и ако за някого пластмасовите капачки са поредния отпадък, за други те са възможност за малко по-добър свят. Тези хора са поредното доказателство, че заедно можем повече.

Ако мислиш година напред – посей семе,
Ако мислиш десет години напред – посади дърво,
Ако мислиш сто години напред – образовай децата си.

Конфуций