От сърце

Произведенията на авторката, неспособна да напише слаба история. 

Има едни книги на Исабел Алиенде, които те хващат за врата. Душат те, но не се съпротивляваш. Тя е за хора, които обичат литературата да има усещането на изморителна тренировка, след която хем да си почувствал книгата своя, хем да не искаш да изживяваш това, което си прочел.

Вятърът знае името ми

Миналото среща настоящето, когато две деца, родени в различни времена и територии, са принудени да видят жестокостта на войната и имиграцията отблизо. Това е история за съсипаното детство, усещането за постоянна самота и свидетелството за жертвите, които правят родителите, за да осигурят по-добър живот на децата си. Алиенде ни превежда през болката на момче от еврейски произход – Самуел Адлер, което през 1938 година се качва, спасено от майка си, на влака от нацистка Виена, Австрия, в посока безопасна Великобритания. 80 години по-късно съдбата на друго семейство, този път от Ел Салвадор, преминава отново през релсите. Анита Диас и майка ѝ бягат към спасението в САЩ, но са разделени на границата. Момиченцето разбира, че има роднина в Щатите, която работи в дома на вече 86-годишния Самуел Адлер. И историите на двата свята се сливат.

Виолета

Книгата се чувства като реална, вече прочета и чута, но дълбоко потисната история. Главната героиня Виолета Дел Вале има дълъг 100-годишен живот, изпълнен с белези и свидетелства от едни от най-тежките периоди за човечеството. Виолета се ражда в години, преодоляващи загубите, тъгата и мълчанието на Първата световна война и посрещащи зловещия испански грип. Следват Голямата депресия, борбата за правата на жените, още войни, други пандемии. Целият ѝ живот остава на лист хартия, адресиран до скъп човек, и със съдържание от много спомени за социални и лични войни, любов и разочарование, богатство и бедност.

Цвят продълговат в морето

Има хора, които умеят да говорят с картините. Ако си от тях, си представи този роман на Алиенде като безкрайна галерия от несправедливо подредени картини, част от които искаш да разместиш, други направо да изхвърлиш. Книгата разглежда безкрайните изпитания на двама души, които ужасно се страхуват от войната и искат само да сбъднат единствената си мечта – да открият своя дом. Гражданската война, заляла Испания, принуждава Росер Бругера и Виктор Далмау да бягат в неясна далечна посока. Двамата съвсем не са непознати – жената е загубила любовта на живота си, мъжът е опечаления му брат. Пролятата кръв ги принуждава да напуснат любимата страна, да сключат брак помежду си, за да се научат да живеят по нов начин, да се научат да имат нов дом. 

Исабел Алиенде е родена в Перу. Първо е журналист, после преподава литература, накрая пише романи, хумористични книги, пиеси. Смятана е за най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена.