На заем от...

За достъпна среда и равни права можем да говорим, ако сме узрели като общество да приемаме различността като естествена част от разнообразието в живота и природата. Как обаче да свикнем с тази идея, ако не виждаме хора с увреждания в училище, на работа, в магазина или театъра; ако не срещаме герои с увреждания във филми, сериали, книги и развлекателни предавания?

Може би, ако децата ни виждат такива герои в любимите си анимационни филми, това би станало повод за дискусия с родителите, като част от ежедневните въпроси, с които детето опознава света?

Добрите примери не са толкова много, но в тази статия ще намерите 5 анимационни герои, които приемаме и обичаме с тяхната различност. Не всички са изобразени по начина, по който искаме децата да се научат да общуват с хората с увреждания (а именно като с човешки същества като тях), но други носят важните послания по правилен начин. 

Седемте джуджета от “Снежанка”

Джуджетата в адаптираната приказка на братя Грим обикновено се възприемат като вълшебни същества. Но те всъщност са малки хора и няма нищо лошо, напротив, добре е да го погледнем от тази гледна точка и да разкажем на децата си, че хора с нисък ръст се срещат не само на екрана на телевизора или лаптопа у дома.

Ако решите да го направите, може да им обърнете внимание, че макар Снежанка да се отнася с тях донякъде като с деца (кара им се, слага ги да си легнат), това не е желателно в истинския живот.

Капитан Хук от “Питър Пан”

Капитан Хук е главният злодей в анимацията, създадена по театралната пиеса и книгата на шотландския писател и драматург сър Джеймс Матю Бари. Заклетият враг на Питър Пан е с ампутирана ръка. Можете да прочетете различни интерпретации на решението злодеят да има физически недъг. Аз лично смятам, че ще постигнем обратен от желания ефект, ако апелираме героите с увреждания да са задължително смели, добри и красиви. Това няма да отговаря на реалността (ако изобщо изкуството цели да я рефлектира).

Квазимодо от „Парижката Света Богородица“

И тук анимацията е създадена по книга – един от най-популярните френски романи с автор Виктор Юго. Действието му се развива през Ренесанса във Франция. Квазимодо има голяма гърбица и работи в катедралата „Парижката Света Богородица“ – на тъмно, далеч от жестоките хорски погледи. Той обаче копнее да живее в красивата френска столица, без да бъде обект на подигравки. Ето един чудесен пример да припомним на децата си защо е лошо да се подиграват на някого заради външния му вид. И колко е важно да видят отвъд недъга на човек и да не го съдят по него.

Джулия от “Улица Сезам”

“Улица Сезам” не е анимационен филм, но пък е изпълнен с добри примери за възпитание. Куклата Джулия има аутизъм и предаването показва нагледно и на разбираем за децата език какви са предизвикателствата пред хората с това състояние.

Идеята да се обърне внимание на аутистичния спектър се появява още през 90-те, но екипът на предаването започва да се консултира със специалисти, да посещава клиники и училища с проучвателна цел по-късно. Вследствие на тази впечатляваща подготовка през 2010 г. Джулия се появява на екран, гледана от милиони американци и деца по цял свят – с важната мисия да повиши информираността и да премахне стигмата върху хората с аутизъм.

Немо от “Търсенето на Немо”

Немо е малка риба клоун и живее с баща си Марлин. При инцидент с баракуда още докато е яйце, едната му перка е ранена и остава деформирана. Немо обаче не се притеснява от нея и се справя чудесно с всичко в ежедневието си. Той е сред най-добрите примери за представяне на увреждане в анимационен филм. Не предизвиква съжаление, нито е герой, увреждането му не го определя, а просто е част от него.

Искате ли да научите за още 5 анимационни герои с увреждания? Цялата статия на Диляна Денева, консултант по достъпна среда, може да прочетете ТУК.