5 черти от синдрома на Бай Ганьо, които да оставим в миналото
Със сигурност повечето от вас са чели безсмъртните произведения на Алеко Константинов, свързани с героя Бай Ганьо, чийто образ и днес редовно срещаме по улиците, но с по-съвременен дрескод. През годините (че и вековете) са се запазили някои универсални поведенчески особености, които дори добре образовани и възпитани наши сънародници проявяват. Аз ги наричам черти от синдрома на Бай Ганьо.
Ето най-наболелите пет от тях, които определено няма да ни липсват, ако изчезнат. А ако вие не се откривате в долните група, то аз мога само да ви поздравя и да се надявам, че мнозина ще последват примера ви.
Тесни специалисти в широка област
България би трябвало да е рай за HR специалистите на различните фирми по една много проста причина - тук всеки разбира от всичко. И не само, че разбираме от всяка една област, но и не се притесняваме да споделяме мнението си по темата, което най-често е непоискано (и неадекватно).Безспорно най-голям процент са футболните треньори и политиците, но голяма част от бизнесмените у нас смятат, че са много добри и могат сами да поемат функциите на PR, дигитален маркетинг, програмист, копирайтър, че понякога и на счетоводител, защото "За к'во да им плащам, щом онази млада дизайнерка може, докато няма клиенти да цъка из фейса и да рекламира". Ами да, но не става точно така. В крайна сметка, ако беше толкова просто, защо ни е да ходим на зъболекари, а не си дълбаем зъбите сами пред огледалото вкъщи?
Колкото по-тънко минем, толкова по-добре
Сякаш ни е залегнало в народопсихологията да се опитваме винаги да минем тънко и, ако има възможност, паралелно с това да прекараме някой друг. Споделям вярването на един наш голям съотечественик от миналото, че българинът ще стане велик гражданин на света в момента, в който се научи да плаща реалната цена на свършената работа и спре да се опитва да минава тънко.Сега обаче сякаш сме по-близо до шопския лаф "И пет стотинки да е бензино пак че крадем". Изкореняването на този начин на мислене е ключово за промяната на манталитета ни. И ако всеки не го направи сам за себе си, то няма кой друг да му помогне.
Целият свят е моето сметище
Забелязал съм, че някои граждани имат изумителната способност да хвърлят отпадъците си навсякъде другаде, но не и в обозначените за това места. И точно тези хора, които хвърлят фаса си в тревата, а сто метра по-нагоре видят друг боклук на пътя, се възмущават от това, че почистващите фирми не си вършат работата, наред с общината, държавата и Вселенския патриарх и се чудят как вече не са хванали пътя за Терминал 2.Имам една молба към вас - следващия път подръжте фаса, хартията от закуската или използваната носна кърпичка в ръка докато намерите кошче. И аз и природата ще ви бъдем благодарни.
Не ми давай акъл, дай ми пари
По-нагоре писах, че ние много обичаме да даваме непоискано мнение. На обратния полюс стоят нещата, когато се стигне до приемането на съвет, критика или обратна връзка от някого. Много често, когато един млад служител отиде при своя работодател (за щастие все по-рядко), той получава отговора, който е изписан с удебелени букви - "Не ми давай акъл!". Даван от хора, които са започнали някакъв бизнес в непозната за тях област, след като са имали свободни пари от друго място. След като откажат да получат съвет, започват да се чудят защо бизнесът им не върви и често прецакват самите работници или компенсират от качеството на крайния продукт.Моят съвет към младите хора, които са на работа при такива "коне с капаци" е да потърсят работна алтернатива другаде - при настоящите условия на пазара на труда със сигурност ще я намерят.
Мрънкането и псувните решават всеки проблем
За n-ти път в мой материал споменавам колко е важно да се оттървем от тази своя черта, за да се подобри качеството на живот. Разбирам, че всеки е недоволен от нещо, но мрънкането ви по темата вреди не само на вас, но и на другите около вас. Никой не е длъжен да бъде ваше кошче за душевни отпадъци или да го играе непрофесионален психолог. Съгласен съм, че на човек му олеква като си сподели мъката, но голяма част от жителите на нашите географски ширини не правят нищо друго. Следващият път като изсипете една кофа емоционална помия или теглите едни пожелания към роднините по майчина линия на някого, замислете се какво може да направите вие (дори да е нещо малко), за да оправите това, което ви дразни.Ако припознавате себе си в някой от горните редове, то ви апелирам да действате. Знам, че не е лесно и че ежедневието и проблемите ни смазват. Медиите, политиците и институциите не помагат. Всички живеем под едно небе и се борим с едни и същи проблеми. Ключът към оправяне на гореизброените пет неща минава през това всеки от нас да стане по-добър човек. Аз лично вярвам, че можем. А ти?
