5 музея във Варна предлагат виртуални турове и модерни платформи за хора с увреждания
Пет музея в град Варна вече разполагат с достъпна среда и предлагат на посетителите виртуални турове. Обектите са - на Възраждането, за нова история Варна, етнографския, природонаучния музей о в Аладжа манастир.
Разработената идея е улесняването за посещения в музеите на хора с трудна двигателна подвижност или друга физическа потребност. Закупени са мобилни съоръжения за достъп до сградите и терминали със сензорни екрани. Чрез тях всеки един посетител може да разгледа и експонираното в залите, които са недостъпни.
Във всяка сграда приспособленията за осигуряване на достъпа са различни. В Музвя а нова история и в музея на Възраждането влизането с колички става със сгъваема рампа, която се поставя при необходимост. В останалите три обекта са подсигурени механични платформи, върху които се качва посетителят и бива придвижен по стъпалата.
Сензорните устройва позволяват виртуални турове в залите, както и избор на обект от колекцията, върху който да се акцентира за допълнителна информация. За по-голямо улеснение, екраните могат да бъдат контролирани на височина според индивидуалните способности.
Всеки от екипите на музеите е въвел различни данни в терминала, за да направи посещението на своите гости по-интересно. В Музея за нова история се предлагат шест кратки видеа, заснети през първата половина на ХХ век във Варна, предоставени от Регионалната библиотека.
Показан е първият филм, сниман в града, „Курортен сън“, както и документалната лента „Нашето море“ от 1929 година с кадри от най-южната до най-северната точка по българското Черноморие. Има и разходка из Варна, заснета от автомобил през 1928 година по улиците на града.
Сред най-интересните кадри са тези от Аладжа манастир от 20-те години на ХХ век. На тях фигурират постройки в скалния манастир, които вече не съществуват, подчерта уредникът. Аладжа манастир е представен и с много допълнителна информация на български, руски и английски език. В музея има и презентация за Панагюрското златно съкровище.
Финансирането е по проект на Регионалния исторически музей, подкрепен от Национален фонд „Култура“.