Личностно развитие

Последният месец е много динамичен, исторически момент. Месец на необикновените неща, интересни времена. За да запазя обаче тонуса си, се стремя да запазя някои неща сигурни. Мозъкът ни има нужда от познати неща, иначе този бърз и динамичен свят ще ни обърка. Споделям "Моите пет", може пък да се намериш в тях.

1. Книги 

Първото нещо, без което не минава денят ми, е книга. "Хавра", "Брит-Мари беше тук" и "Бьорнстад" ме развеждаха из различни светове в последния месец. Всеки път, когато ме обвземе някоя тревога, грабвам книгата и там се смирявам; вечер преди да заспя; сутрин, докато чакам половинката ми да се събуди.

Ако нямате ново попълнение, имам няколко предложения за вас:

• Много приложения (GoodReads е едно такова), които биха ви препоръчвали книги, спрямо вашите предпочитания.
• Намерете си приятел "за по книга". Аз лично предпочитам да се доверявам на най-близките си, благодарение на които съм изживяла невероятни истории.
• Покрай пандемията се появиха много безплатни онлайн книги, които биха ви подкрепили в търсенето и четенето. 

Спомням си, когато бях малка, много обичах да си играя и прекарвах часове на едно място в "детската стая". През това време майка ми четеше по книга на час, още го прави. Докато минавах покрай нея - за вода или шоколад, тя все четеше и се усмихваше. Не веднъж съм виждала как прочита по една "много дебела книга" за ден. Не знам какво съм си мислела тогава, вероятно съм се чудила тя защо не си играе с кукли, толкова е по-яко. Първата ми "дебела" книга е "Емил от Льонеберя", но това е друга тема. Ето ме сега и мен, 20-тина години по-късно - библиотеката ми се пълни на всяка заплата, а благодарение на пандемията ще си ги изчета всичките. 

2. "Знаеше ли, че?" 

Аз и моята половина сме учители. Любопитни учители, които обичат да пътуват, да гледат документални филми и научни канали. Така се роди и второто нещо, без което не минава ден - играта "Знаеше ли, че...". 

Правилата са прости - всеки ден всеки от нас търси по един нов и любопитен факт, който да сподели на другия; и който факт другият да не знае. Всяко семейство може да адаптира играта спрямо себе си - можете да включите децата си (ще ги провокирате да търсят нови неща и да опознаят света), можете да играете онлайн с приятели, можете да изследвате нова научна област, за която никой от играчите не знае нищо.

Играта вплита в себе си любопитство, търсене и преподаване. След като открием новите знания за деня, ги записваме на едно голямо табло, което все още е проект, но ще бъде шарено и ще има къде да упражня #3.

3. Оцветяване/Рисуване

От малка обичам да оцветявам и да рисувам, да си драскам и да гледам другите хора какво са надраскали. Винаги съм си мечтала да правя графити и да рисувам големи картини. Е, това не се е случило още и към момента мога да рисувам къща, овца и риба, но пък как оцветявам... 

Оцветяването е хоби, което успокоява, провокира креативността, развива даже фината моторика, така че ако имате деца, можете спокойно да се отдадете на тази активност заедно. Аз лично комбинирам хубава музика и оцветяване и по този начин се пренасям в друг свят на цветове, багри и хубави рисунки, които, сигурна съм, един ден аз самата ще мога да рисувам. Много терапии са свързани с рисуване/оцветяване, така че, ако се чудите с какво да уплътните времето си - смело към цветните моливи. 

4. PS4

Благодаря на моята половина - учител и геймър, че внесе конзолата в живота ми. Тук можем да поспорим за някои неща, но нека не правим прибързани заключения. 

Геймърството може да бъде доста полезно и развиващо, стига да можем да поставим граница. Така през различните игри развиваме куп умения като стратегическо мислене, търпение, анализ, управление на времето, креативност, дори и самите истории на някои игри са обогатяващи.

Уловката е да играем осъзнато и да сме наясно какво развиваме - дали ще е стратегия; дали след като не вземем някоя мисия, ще спрем за минута, за да анализираме грешките или пък успехите, когато те са налице; дали ще си поставим за цел да не се напрягаме... всичко се върти около осмислянето.

Истината е, че видеоигрите са бърз доставчик на допамин (хормон на щастието), но трябва много да внимаваме. 30 мин. са достатъчно време, за да упражним някое умение или просто да "поцъкаме". 

5. Спорт

Здрав дух, здраво тяло.

Спортът е щастие. Необходими са само 5 минути, за да променим ритъма на деня, за да разтегнем скования гръб, за да упражним всички мускулни групи. Любими са моментите, в които си казвам "ще бъде кратка и лежерна тренировка", а се превърне в стабилен 90-минутен миш-маш от кардио, йога, бърпи и коремни преси (не в този ред). Усещането е велико. 

Времето на "изолационизъм" ни прибра вкъщи. Възможно е да усетим тревога, понижен тонус, апатия и повишен апетит. Няма лошо - в този момент трябва да станем и да се раздвижим. За да си доставим по-здравословен допамин е необходимо да раздвижим главата, раменете, ръцете, кръста, краката. 

В интерес на истината, първото нещо, което изключвам, когато съм изморена, е именно негово величество спорта. Тук на помощ идват месечните предизвикателства - йога, тае бо, тренировки за различни мускули. Има много варианти, потърсете. 

Звукът на всичко това е музиката - подберете си весели ритми, които ви навяват море, планина, фестивал, приятели, напитки с чадърчета. За мен това е Manu Chao. 

Смисълът на всичко това са семейството и приятелите. Дори и да не можем да ги прегърнем, можем да ги чуем, да им се усмихнем от камерата, да помечтаем заедно, да им споделим за нашите 5 и да ги попитаме за техните. 

Още малко.