Култура

Шест български романа влязоха в списъка за Европейска литературна награда тази година. Това са „Есктазис“ на Радослав Бимбалов, „Дом за начинаещи“ на Емануил Видински, „Ловецът на русалки“ на Красимир Димовски, „Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов, „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски и „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров.

Европейската награда за литература цели да представи на читателите многообразието и богатството на съвременната художествена литература в Европа, както и да насърчи публикуването, превода и четенето на книги от други европейски държави. Спечелването ѝ повишава популярността на най-добрите новопоявили се европейски писатели и техните книги успяват да достигнат до по-широка аудитория.

Номинираните книги трябва да отговарят на специфични условия - книгата трябва да бъде последната издадена от автора, той трябва да е публикувал не по-малко от две и не повече от четири книги с художествена литература, а всички негови книги не може да са преведени на повече от 4 езика преди номинацията.

От 2009 година насам всеки февруари месец се номинират общо 14 автори - по един от всяка участваща държава. Според новоприетия регламент от 2022 г. накрая биват отличени шестима автори. Журито връчва "Голяма награда" и пет специални отличия в различни категории. 

Последният път, в който България взе участие в инициативата беше през 2021 година. Тогава Европейска награда за литература получи писателят Георги Бърдаров за романа си „Absolvo te“. Тази година участваме с цели шест книги. 

„Есктазис“ на Радослав Бимбалов поглежда към смъртта, създателя и любовта едновременно. Необичайният сюжет се развива през очите на Михаил, чиято задача е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Той разбира защо оня, който е създал всичко, има нужда от последните дихания на хората и открива какво може да победи смъртта.

„Дом за начинаещи“ на Емануил Видински  е роман за съзряването и самостоятелния път през стадиите на порастването. Той отвежда читателите в един много различен дом – институция в сянката на католическата църква и организацията „Каритас“, където живеят деца без родители, проблемни деца или такива, които към момента няма възможност да бъдат гледани. Видински преплита автобиографични моменти с художествена измислица, запознавайки читателите с емоционалните и моралните проблеми, които вълнуват „начинаещите“, но всъщност са всеобщи. 

Трите новели в „Ловецът на русалки“ на Красимир Димовски разказват истории за любов, ярост, белязани от желанието за власт. Властта над творението и потомството, властта над естеството и природата, властта между жената и мъжа, властта на диктатора над безименните, властта на миналото и бъдещето над сегашното, властта над едната човешка половина над другата (така както за един от героите се казва, че е “разполовен човек, едната му половина беше бунтовническа, другата – боязлива”). Самият автор споделя, че неговото желание е било да покаже властта и в нейната лудост, и в нейното всепроникване, и в нейното безсилие в трите поредни текста.

„Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът на романа се гради върху народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която отнася душата му. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на преминалия в отвъдното. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88-ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро).

„Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски обхваща три много близки времеви отрязъка: след Освобождението и преди 9 септември, по време на комунизма и днес, в нашето пандемично време. Книгата проследява живота и семейното минало на героите в три любовни истории от тези периоди, които представляват паралелни структури, отразени една в друга. Всяка една от тези истории измисля света на другата. Всяка носи белезите, които я превръщат от лична и уникална в надвременна и универсална. Сходни са имената на героите, начинът, по който са изградили битието си, моделът на родителското им семейство, важните събития и най-съдбовната среща в живота им, която е именно във фокуса на романа.

 „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб.