Общество

Любовта е един от най-големите двигатели на човешкия живот. И тя има стотици измерения. Но днес ще говорим за онази любов, която е доказана за 70 годишен период от време. Любов, която те изпепелява от страх да не изгубиш другия. Която не познава егоизъм. На която ѝ е достатъчно точно това, което има и не би потърсила повече при друг човек. Днес ще Ви разкажем за любовта между Илия  и Николина Великови от село Баниска.

Илия е на 94 години. Николина е по-малка от него - на 92. Според тях последните 70 години от живота им са най-хубавите, защото са заедно и посрещат радост и несполуки ръка за ръка. Дори не помнят някога да са се карали, а най-непоносим за тях е страхът, че животът може да ги раздели.

Ако Николина е болна - Илия плаче, защото тя е най-голямата му слабост. Готви, чисти и подрежда, за да бъде здрава и щастлива неговата любима. Нейната усмивка е неговото спокойствие. И само ръка за ръка биха могли да живеят щастливо.

И наистина щастието е техен спътник в живота - заради скромната им къща и китната градина, заради книгите, които четат, заради разказите на Илия за Втората световна война, защото въпреки възрастта си ходят почти всяка година на почивка, защото обичат да посрещат гости. Защото тази любов е по-красива от приказка.

А каква е тайната на дълголетието им, какво им позволява да не се нуждаят от лекарства? Отново чистата душа и обичта. И точно тук искам да спра да пиша, да не слагам заключения, още по-малко пък изводи. И все пак мислите се натрапват в съзнанието ми - истинската любов невинаги е тиха, но тихата любов винаги е истинска. Като пламъка в очите на Николина и сълзите на Иван, когато тя е болна.

Снимка: БНТ 2