Успелите

8-годишно момиченце отказа летен лагер, за да дари парите на онкоболен

Момиче от Хасково, което е само на 8 години, се отказа от летен лагер, за да дари парите за лечението на журналист, който страда от злокачествено заболяване.

Малката Василена, възпитаничка на училище Св. Климент”, взела това решение спонтанно, след като разбрала, че братовчедът на майка й има нужда от средства, за да продължи живота си. Името му е Георги Христов, журналист по професия, на 42 години и страда от рак.

Научих от мама за състоянието на батко Гошо. Те ми разказаха, че негови колеги и приятели събират пари да се лекува в чужбина. Много исках да отида на лагера в Пампорово, но реших, че трябва да помогна и аз.”, разказа Василена, която наесен ще бъде едва във втори клас.

За Георги всичко започва преди година и половина, когато е опериран, но се появяват разсейки в черния дроб. След 3 линии на химиотерапия и почти 7-8 месеца вливане на отрови, болестта не отслабва по никакъв начин, а напротив - продължи да се развива. За него остава друг вариант, който е нов вид лечение - животоспасяващи процедури в чужбина, защото на този етап в България те не се прилагат. Освен това за лечението са необходими 40 000 евро, а досега са събрани близо 15 000 лева. А животът цена няма и не може да чака - той лети. А за летежа на времето и реалните въпроси, които човек си задава в подобна ситуация разказва самият Георги:

След като разбрах, че нещата не се случват тук и са по една наклонена плоскост, първото нещо, което ми хрумна беше - Боже, аз ще имам ли време да си заведа детенцето на първия учебен ден, защото аз това съм го считал като един вид моя привилегия - да видя дъщеря си в класната стая за първи път, да й помагам с уроците. В един момент си задаваш въпроса ще имаш ли време. Ще имаш ли време просто да я видиш като ученичка. Камо ли всички въжделения на един родител - да видиш детето си как расте, как се развива, как си намира приятели, как се оформя като личност и ти да й помагаш. В един момент нещата не зависят от тебе и ти се чудиш какви започват да са приоритетите за теб. Всичко, което можеш да направиш, е да се надяваш. И се надяваш не само за себе си, ти се надяваш и за семейството си.

В родния му град Хасково вече има дарителска организация, създадена от доброволци и обикновени хора, но жестът на малката Василена не остава незабелазан. Майката на момичето - Йовка Андреева споделя, че никой не е повлиял на решенито й. Василена сама взела това решение по време на вечеря, когато чула обсъждането между родителите си за казуса на Георги. Само след минути прозвучало гръмкото: Мамо, аз няма да ходя на лагер. Искам да дадете паричките за батко Гошо!”

Йовка допълва, че това може да бъде един чудесен пример за другите хора, защото необходимата сума е голяма, а времето – кратко. Тя споделя, че Георги се нуждае не само от финансова, но и от всякакъв вид подкрепа. В крайна сметка надежда дават и всички, които като Василена жертват част от себе си за чужд живот.

Всеки, който желае, може да помогне:

Банковата сметка за набиране на средства: ЦКБ АД - клон Хасково еPay: BIC: CECBBGSF, IBAN: BG67 CECB 9790 1036 0423 00 Набирателна сметка: BIC: CECBBGSF, IBAN: BG29 CECB 9790 4036 0423 00 Георги Христов Георгиев

ВИЖТЕ ОЩЕ: УЧЕНИЧКА ОТ 4-ТИ КЛАС ДАРИ КОСАТА СИ НА ОНКОБОЛНО ДЕТЕ

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Силвия Дончева

От град Бургас съм, на 24 години, бакалавър със специалност "Българска филология". Обожавам да чета и анализирам „до кокал“ всичко изчетено, а когато не чета – пиша. Обичам разходките сред природата, източната култура, срещите с различни, интересни и мотивирани хора, и кучето си.

Оставете коментар

0 коментара