90-годишна пенсионерка първа дарява от сърце за пострадалите от пожарите в Кърджали
Мара Белева, 90-годишна жена с голямо сърце и неугасващ дух, стана първият дарител в кампанията на БЧК-Кърджали за пострадалите от пожарите. Въпреки скромната си пенсия, тя отдели 50 лева, за да помогне на хората, изгубили домовете си в огнената стихия. Този жест не е изненада за тези, които познават Мара, тъй като тя е сред първите доброволци на БЧК-Кърджали, отдадена на каузата още от осемгодишна възраст.
Мара Белева е родом от Беломорска Тракия и знае от първа ръка какво е да имаш нужда от помощ. Спомените от загубените домове и трудностите, пред които се е изправила семейството ѝ, се връщат с пълна сила, когато вижда мащаба на бедствието.
„Сърцето не ми трепна за тези 50 лева. Малка ми е пенсията, но винаги имам пари. Не е важно колко пари получаваш, а как ги харчиш”, споделя тя в интервю за „Здравей, България”.
„Исках да бъда там, да им помогна и да ги прегърна, да ги успокоя, че животът продължава. Важното е, че нямаше жертви. Стока и дрехи се купуват, държавата ще възстанови жилищата на хората”, каза още баба Мара.
Мара разказва, че за своите девет десетилетия не е виждала подобна трагедия и осъзнава, че пострадалите хора имат нужда от всичко. Нейното благородство и готовност да помогне са пример за всички нас. Тя ни напомня, че дори и най-малката помощ може да бъде от огромно значение за тези, които се борят с бедствието.
„Баба Мара е най-достойният пример за БЧК в Кърджали. Сърцето и душата ѝ са за хората. Вече 80 години показва своята състрадателност и съпричастност за всички наши каузи. Кампанията, която БЧК стартира, е за помощ на пострадалите от пожари. Всеки може да помогне чрез кратък СМС на номер 1466 или чрез банкова сметка, качена на сайта на БЧК”, добави директорът на БЧК-Кърджали Светломира Димитрова.
Историята на Мара Белева е вдъхновение за всички. Тя показва, че истинската стойност на помощта не се измерва в пари, а в доброта, съпричастност и човечност. Нейният жест е светъл пример за човек с голямо сърце, който не бива да бъде забравен. Възхищение буди нейният дух и безкористност, които са необходими повече от всякога в трудни времена.
