Успелите споделят

В момента Танчо Тенев е на 92 години. Спортува почти откакто се помни. Тази година в рамките на планетарното първенство за ветерани в южнокорейския град Гуанджу Танчо спечели два златни медала – в плуването и в скоковете във вода. Зад гърба си, без да преувеличаваме, има стотици медали и се е състезавал в общо около 30 дисциплини на различни спортове – лека атлетика, плуване, скокове във вода, борба, бокс, вдигане на тежести, тенис на маса, табла, шах.

Историята му е повече от изумителна – започва с плуване на 8-годишна възраст, а на 16 години става и национален състезател по спортна гимнастика. Продължава с акробатика и скокове във вода. Има медали по вдигане на тежести и борба. Пробва се в бокса почти на шега през 1952 г. и печели първо място в нетипична за него категория без много време за подготовка. До ден-днешен продължава да се състезава и да печели медал след медал. Танчо има амбиция да влезе в рекордите на Гинес, а вече се готви и за олимпиадата в Токио догодина.

Гледа на подготовката за всяко състезание много сериозно – тренира по няколко пъти седмично както вкъщи, така и навън. Танчо е от онези хора, които никога не спират – дисциплината и спортът са движещи сили, без които не може да си представи да живее.

Какво е да спортуваш цял живот и да продължаваш да прославяш България на тази достолепна възраст, прочети в интервюто ни с невероятния Танчо Тенев.

Здрав дух в здраво тяло! Как поддържаш тази мотивация на 92 години?

Здравето за моите години е добре. Всички старчески болести и мен започнаха да ме подгонват и да ме хващат, но се стремя колкото се може да бъда по-спортен, по-жив, защото за мен е ясно, че спра ли, спира всичко! Човек може да бъде добре само тогава, когато се движи.

След големия успех на световното в Корея, докъдето пътува 24 часа, можеш ли да кажеш, че това е едно от най-трудните предизвикателства в живота ти?

Корея сега вече ми носи спомени. Приятни, защото видях неща, които никога нямаше да видя. За пътуването си и завръщането си мога само да плача, защото 23 – 24 часа стоиш на едно място и не мърдаш никъде. Това е много тежко пътуване, но си заслужаваше жертвата, която беше направена, понеже видях много неща. Първо, линията, която беше за Корея, минаваше през Дубай. Там от ръководството на авиацията ни помогнаха да намерим автобус, на който ни качи целия отбор и ни развеждаха 12 – 13 часа.

Видяхме всички новости, които са направени в Дубай. Действително световно нещо! Най-интересното е островът в морето, който никога нямаше да видя, ако не ни бяха съдействали – останах така възхитен. Голяма чистота в това градче там, законите са много строги, защото наблюдавах как чистачките работят в районите, където се посрещат гости, и т.н. Направи ми силно впечатление, докато при нас тая работа трудно се забелязва.

След като отидохме в Корея, там също бях изненадан.

От какво?

Ами от това: аз съм свидетел на тази война, която стана. Между Юга и Севера в Корея. Тогава бях около 21 – 22-годишен. Помня жертвите, които се дадоха от двете страни. Считам, че действително тази война не е била нужна. Тя раздели един народ на две, което не беше правилно. Въпреки това тежко положение, тази тежка война, Южна Корея толкова ни е изпреварила нас, че ние може би след 50 години ще успеем да ги стигнем.

Да, те са много напред наистина.

Там също ми направи впечатление отношението на хората, нас как ни посрещнаха. Ами то да ти прави удоволствие – с поклони, с радост, със смях! Ами че той винаги е засмян азиатецът! Това беше много интересно!

А самото световно? То беше ли предизвикателство?

По принцип да. Аз и сега в момента съм предизвикан вече за новите състезания, за които ще се готвя в Япония.

Ти ще ходиш на олимпиадата в Токио?

Да! Там съм си поставил много по-високи цели. Аз в Корея участвах в два вида спорт – скокове във вода и плуване. И в двата донесох златни медали. А сега ще участвам в три вида спорт – и лека атлетика! Там са пет дисциплини. Във всички случаи ще имам злато и там! 

Искам да направя и рекорд на Гинес! Имам много големи шансове. Това нещо не са го правили други хора.

В коя дисциплина?

Ами и в двете. Първо – няма човек, който в две дисциплини да е участвал и да е вземал златни медали. Два различни спорта са фактически.

А ти всъщност откога спортуваш и какви спортове практикуваш?

Ще излезе хвалебствено, но аз от 8-годишен спортувам. Още от детската си възраст започнах с плуването. Брат ми беше гимнастик, балкански шампион, и ме мъкнеше с него по гимнастика навсякъде. Така аз се запалих и на 16 години бях национален състезател по спортна гимнастика.

Тогава беше уредна гимнастика. Гимнастика, след това акробатиката веднага ми тръгна. Скоковете във вода веднага ми тръгнаха. Всички тези дисциплини, които са близо и има живот в тях – скокове, въртене и т.н., на мен са ми любими и ми се удаваха много! И вече ми стана занаят в това отношение, както се казва.

Завърших механотехникум. Баща ми искаше да ме прави техник. Добре, ама мен ме взеха в спортна рота. Отидох там и на първото си състезание през 1951 г. станах общовойскови шампион. И министърът тогава каза, че първият и вторият класирали се на спортна гимнастика ще бъдат оставени във военното училище “Васил Левски”. Така станах офицер.

Но на фронта не си ходил?

На фронта не съм ходил. Аз тогава бях малък още. И двамата ми братя бяха ходили на фронта, а аз си продължих със спорта.

Пробвах се и в бокса. И понеже в моята категория от 56 килограма човекът, който трябваше да се състезава, се уплаши и се отказа, ме накараха да сваля за две седмици 6 килограма, за да вляза в друга категория. Отидохме в Шумен на състезанията на ВУЗ-овете. Аз участвах и не само че станах първи, ами и се представих най-добре от всички боксьори въобще. Това беше през 1952 г.

След това какво си спортувал?

Имам и от борба медали. И поне 10 медала от вдигане на тежести. И сега продължавам – 10 години вече никой не ме е бил на вдигане на тежести в моята категория и възраст. 

Иначе и табла играя (смее се), а от шах имам медали.

Значи лека атлетика, плуване, скокове във вода, борба, бокс, вдигане на тежести, тенис на маса, табла, шах – имаш медали във всичко! Изпускам ли нещо?

Аз мога да се явя на 12 – 13 спорта и общо на около 30 дисциплини.

Хората обикновено се оправдават, че нямат време да спортуват. Разкажи ми ти за твоя режим в момента – какво правиш и какви тренировки избираш?

Сега, след състезанието, си дадох малко почивка. По принцип аз тренирам от 5 до 6 дни седмично, като 2 дни плувам. Лятото увеличих на 3 дни заради световното, защото плуването го съчетавам със скокове. Останалото време – лека атлетика. На 150 метра от вкъщи зад блока съм си направил сектор, в който да мога да хвърлям. Там съм си разчертал всичко и във всеки момент знам какво и колко хвърлям. Там от списание “СПРИНТ” идваха и правиха снимки. Не успях обаче да го видя.

Това не е достатъчно. Аз и у дома тренирам. Много тренирам. За касата на вратата съм си монтирал ластици и тренирам плуване – гръб, бруст, делфин и свободен стил. Те ми позволяват да правя упражнения и за други видове спортове – мога да хвърлям, да тласкам.

Между масата и скрина правя кофички по 30, 40, 50 – зависи как се чувствам. И лицеви опори там правя. Съчетавам това и с масаж на крайниците. Всички точки на човешкото тяло от мозъка до стъпалата са свързани помежду си. Сядам на дивана и си правя редовно масаж и по този начин събуждам и лекувам всичко в човешкото тяло.

Слагам крака под фотьойла и правя коремни преси. По 100 правя. Правя ги на серии по 20 – 25 и въртя упражненията. И така се събират около 1000 движения на 1 тренировка. А съм човек на 92 години вече!

От всички медали и отличия коя ти е най-ценната награда?

Последната – световно първенство. Не го очаквах. Очаквах голяма конкуренция от Китай и Индия. Оказа се, че не можаха да ме свалят. Никой не успя от целия свят. Аз направих едно от най-добрите представяния въобще – 2 златни, 2 сребърни и 3 бронзови медала. В бруст и на гръб – злато и сребро, в скоковете на 3 и 5 метра – сребро и злато. Бронз взех на три щафети. И в трите помогнах най-много.

Преди това в Словения станах европейски шампион – 2 златни и 1 сребърен медал на плуване. Няма стил, в който да не съм получавал медали. Злато взех на бруст и на гръб.

От гледна точка на твоя житейски опит кои са най-важните качества, които един млад човек трябва да притежава, за да постига целите си?

Дисциплината.

Това ли е единственото – дисциплината? Искаш ли да кажеш още нещо на младите хора, които ни четат?

На младите мога да кажа да бъдат патриоти. Ако не обичаш България, не може да бъдеш нейно лице. А за да я обичаш, трябва да даваш от себе си. А като даваш, тогава ще получиш.

За 92 години със сигурност си имал трудни моменти. Какво научи за трудностите в живота и стана ли по-лесно във времето?

Имал съм, но се опитвам да не го мисля прекалено. Успяваш ли да правиш това, всичко се нарежда.

Представи си, че аз съм твой внук, който се чуди дали да остане в България, или да замине в чужбина, след като завърши средното училище. Какъв съвет би ми дал?

Въпросът е лесен, защото цялото ми семейство е спортно. Дъщеря ми беше 10 години майстор на спорта в плуването. Синът ми стана маратонец на 30 километра плуване, а след това стана началник на спорта в същата армия. Аз живях в такова време, в което някак си не се приемаше да се бяга навън. А българинът не беше и настроен на такава вълна. Имам 7 внуци. От тях един е европейски шампион, а двама – национални. Всички други са минали през моите ръце и са станали спортисти. И всички са тук.

Какво ще кажеш на нашите читатели – твоето послание.

На вашите читатели мога да пожелая да се срещат с такива хора, спортисти, които да ги радват и да ги карат да изпитват гордост. Не се ли показват добрите примери, трудно се прави спорт. Пожелавам на всички здраве преди всичко, но за да го имат, трябва да се движат!

Снимки: Мартин Станев и личен архив