Успелите

94 години по-късно: Учени откриха два нови вида сладководни миди на остров Борнео

Учени откриха два нови вида и нов род сладководни миди на остров Борнео. Изследователите твърдят, че мидите са уникални за местността и ги описват като „доста различни от всичко, което познаваме досега“. Екипът кръсти вида Khairuloconcha sahanae в чест на покойния д-р Сахана Харун и Khairuloconcha lunbawangorum на племето Lun Bawang от Борнео.

Изследванията, водени от Университета в Нотингам, откриха два нови вида и нов род сладководни миди в Борнео за първи път от близо 100 години. Екипът от учени е воден от д-р Александра Зириц в Университетското училище по география заедно със сътрудници от Малайзия, Индонезия, Бруней, САЩ и Португалия. Откритията са направени на малки потоци в горския резерват Гомантонг, Сабах и близо до село Куала Мендалам, Саравак.

Последната описана сладководна мида на Борнео е открита през далечната 1927 г., а останалите 17 вида на острова са били открити дори още по-рано, между 1840 и 1903 г. Борнео има изключително голям брой ендемични сладководни миди, като 15 от 20-те признати местни вида към момента са ограничени до този остров. Сега, 94 години по-късно новите видове са факт, но за съжаление, са застрашени от продължаващото унищожаване на местообитанията.

"Един от тези видове е изложен на особено висок риск от изчезване, тъй като единственото място, на което го намираме, вече е било предназначено за промишлена плантация с маслена палма. В момента сме в процес на подготовка на документите с Университета на Малайзия Саравак, за да защитим областта. Това би помогнало не само за уникалното биоразнообразие тук, но и за местното племе Lun Bawang, на което ние кръстихме този вид'', разказва д-р Александра Зириц.

Авторите отбелязват, че вероятно намаляването на съществуващите популации на сладководни миди на Борнео е било причинено от обезлесяване в промишлен мащаб и промяна в земеползването от първични тропически гори до селскостопански монокултури (предимно плантации с маслодайни палми).

Според тях тези практики водят до високи нива на ерозия на почвата, силно увеличаване на добива на седименти (количество оттичане на утайки), както и органично и неорганично замърсяване (чрез оттичане от селското стопанство) на реките. Всички тези процеси водят до негативно влияние върху сладководните миди чрез влошаване на качеството на местообитанията или косвено чрез намаляване на популациите риби - гостоприемници, необходими за завършване на жизнения цикъл.

Негативно влияние върху мидите в Борнео се получава още от замърсяването от битови и промишлени отпадни води, хидроложки промени, добив, климатични промени и инвазивни видове.

Сладководните миди са решаваща част от много сладководни местообитания в световен мащаб. Те живеят на дъното на всички видове сладководни местообитания, реки, потоци и езера, където филтрират водорасли, бактерии и други организми от водата. По този начин действат като биологични филтри и играят важна роля в циклирането на хранителни вещества.

Една мида има способността да премахне водорасли, бактерии и други материали със скорост около 1 литър вода на час. Голяма част от този материал впоследствие се транспортира до бентоса (организми, живеещи на дъното на местообитанието), като осигурява храна за насекоми и други безгръбначни. Благодарение на тези процеси водоемите се радват на голямо изобилие и разнообразие от различни видове.

Научно доказано е, че сладководните миди подобряват биоразнообразието на ларвите на насекоми и други малки организми, като осигуряват триизмерно местообитание. В Азия се считат за източник на храна, а техните перли и черупки се използват за декоративни цели. Други екосистемни услуги, които те предоставят по целия свят, включват използването им при биомониторинг (т.е. мониторинг на качеството на водата) и биоремедиация (например пречистване на отпадъчни води).

"Откритието означава, че има много неща, които все още не знаем за разнообразието на сладководните миди на Борнео. Въпреки усилията ни през последните няколко години досега сме изследвали само малка част от острова, ограничена до малайзийския Борнео и Бруней. Едва ли има скорошни данни за сладководни миди за Калимантан, индонезийската част на Борнео, която съставлява 73% от острова.

Въпреки тези ограничения вече открихме два нови вида, което предполага, че може да има дори повече, които чакат да бъдат открити и които вероятно се нуждаят от защита. Въпреки това, като се има предвид бързата скорост на унищожаване на местообитанията, ние трябва да действаме бързо при локализирането на останалите популации от местни и ендемични борнеански миди, за да могат да получат необходимата защита.

Ситуацията е най-вероятно подобна за други неясни сладководни организми, като бръмбари, охлюви или метелици, за които имаме още по-малко данни към момента", споделя д-р Зириц.

Източник и снимки: Университетът в Нотингам, hermesholidays.net

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Деница Събева

Обитава планетата Земя от 1998 година. Отдаден журналист, графичен дизайнер и маркетинг специалист. С афинитет към музиката, театъра, литературата и рисуването във всичките им измерения. Вярва, че силата на думите има способността да променя настоящето. Част от Uspelite.bg през 2021 г. благодарение на програма "Европейски копрус на солидарността".

Оставете коментар

0 коментара