Иваничка Колева вече е помествала стихове в нашата рубрика. Четенето и писането на поезия е едно от удовлствията в нейното ежедневие. В пролетните дни е споделила с нас едно свое произведение, пропито с любовна лирика.
Вечно ще те чакам
В небето пак безброй звезди изгряха
и ярки лъчове към мен простряха,
като метални лъскави рапири,
в които нощен вятър тихо свири.
Луната, като печена погача
край облаците палаво подскача…
Един наперен облак я подгони
и я търкулна във хамак от клони.
Клепачите ми трепкат, да угаснат,
но как да спя в такава нощ прекрасна!?
Дори в небето влюбени флиртуват
а мойте мисли пак към теб пътуват.
Ще звънна да ти кажа, че не мога
без теб да спя. Нощта ми е тревога.
При мен те каня скъпи, най- сърдечно,
не дойдеш ли сега, – ЩЕ ЧАКАМ ВЕЧНО!
