Екатерина, Емануила, Ива, Светлозар и Цветелина са една група от лъчезарни млади хора, по-известни като екипа на „Таратанци“. Приемат срещата си един с друг за голям късмет, тъй като са много различни и може би при други обстоятелства не биха се събрали заедно. Споделят, че днес са благодарни за тази своя „различност“, именно защото това е нещото, което ги прави добър екип, работата им – забавна, а проекта им – успешен.
Какво значи името „Таратанци“ и каква е идеята на този прекрасен проект?
Думата „таратанци“ често се използва като нарицателно, при желание да се изтъкне, че дадено „нещо“ няма смисъл, няма да пожъне успех или просто е глуповато. Е, ние придадохме по-различен смисъл на тази дума. Подплътихме я с кауза – лесно и естествено фолклорът, с енергията и символите си, да влезе, да се слее с ежедневието на днешния забързан човек. Колкото и изтъркано да звучи – това са „корените“ ни и чрез тях ние, хората, черпим енергия и вдъхновение. Получаваме сигурност. И така, вече две години „таратанци“ е дума със смисъл, а ние – хора с мисия и цел.
Кои са любимите ви танци?
Любим е всеки танц, изтанцуван с чувство и емоция, просто защото, когато идва от сърцето, той няма как да не бъде красив.
Имате един танцов пъзел „Таратанци“, който представя ученето на танци като интерактивна игра. Разкажете ни за него.
Танцовият ни пъзел съчетава мисловна и логическа дейност, за да провокира по този забавен и занимателен начин интереса на участниците към българския танц. Комплектът, опакован в цилиндричен тубус, съдържа книжка със схеми на осем български народни хора от три фолклорни области – тракийска, пиринска и северняшка; гумени стъпки – зелени за ляв крак и оранжеви за десен крак; танцова подложка с растер, за да се подреждат по-лесно схемите; цифри оказващи последователността на стъпките и шалчета – зелени и оранжеви, за да не забравяме кой е левият ни крак и кой е десният. Следвайки цветовете и цифрите върху стъпките, участниците в играта разучават движенията на хорáта. Танцовият пъзел е подходящ за всяка възраст – за забавление с приятели, за раздвижване и енергизиране в офиса или семейно забавление. Също така е подходящ и за представяне на страната ни в чужбина, защото дава възможност на чужденците лесно и бързо да научат основни движения от българския народен фолклор.
Опишете ни любимата си реакция на някой, който се е научил да танцува заради вас.
Нашата задача е да предоставяме на хората забавление и енергия. По този начин искаме да предизвикаме интереса им към танците и фолклорното творчество, така че в следващ момент тези хора да отидат в залите за танци, учейки се реално да танцуват. С метода на интеракция, заложен в „Таратанци“, всички се забавляват страшно много и това ни мотивира да работим и вървим напред. Най-зареждаща обаче за нас е реакцията на най-малките. Безценно хубаво е чувството, когато чуем по време на наше събитие някое фърфалаче да отиде при майка си с репликата „Мамо, искам още да танцувам!“… Тогава знаем, че сме си свършили работата и има защо да продължаваме да го правим.
Кои са нещата, които ви карат да вярвате в по-доброто утре?
За нас по-доброто утре зависи не от кого и какво да е, а от самите нас. „Утре“ ще бъде такова, каквото ние пожелаем и изградим. Стараем се да правим неща, които ни карат да се чувстваме щастливи, а това поддържа мотивацията ни жива, дава ни енергия и ни тласка напред. Затова доколкото вярваме в себе си, дотолкова вярваме и в по-доброто утре.
Препоръчайте ни любомия си филм за танци, който да изгледаме с огромно количество пуканки.
Ще препоръчаме един филм, който обаче не смятаме, че върви с пуканки… Просто защото емоциите, породени от драматичната история определено не предполагат лежерност и релакс. Филмът е на режисьора Ричард Реймънд и се казва „Пустинен танцьор“ („Desert Dancer“). В свят на нарастваща глобализация и все повече възможности за изграждане на привидно по-добър и лесен живот, сценарият крещящо напомня, че не навсякъде реалността е точно тази. Пресъздавайки личната драма на самоукия ирански танцьор Авшин Гафариан, режисьорът използва танца като бунтарско средство за себеизразяване, сплотяване и същевременно отхвърляне, за да представи тежките условия на живот в Иран не кога да е, а в 21-ви век. Препоръчваме именно този филм, защото напомня за мисията на нашата организация, целяща да предизвика социално включване и обществена кохезия, използвайки танца като средство за сплотяване. За нас танца далеч не е просто физическо движение, а инструмент за постигане на по-сериозна обществена цел. Точно в този дух го пресъздава и филмът „Пустинен танцьор“.
