Този материал получихме от наш читател в подкрепа на кампанията рЕмисия Новини, инициираната от uspelite.bg. Автор е Любомир Кючуков.
Споделям една своя статия отпреди година относно мотивацията ми да пиша за университетски вестник на СУ, останал за съжаление само в проект. Статията не беше одобрена, но ми се стори подходяща за събитието. Качих я в блога си и давам линк, за да не заема много място. Поздравления за хубавата инициатива!
Здравейте! Вие сте с новините на еди-коя си телевизия, еди-кое си радио или пък четете еди-кой си вестник. Независимо кое име стои зад това универсално „еди“, е твърде вероятно да получите един и същ тип преобладаваща информация, а именно – за най-ексклузивните вести от деня. Нека обаче разгледаме по-подробно тяхната същност.
Бих искал да се отклоня от стандартния модел на коментар върху конкретно злободневно събитие – първо, защото думата „злободневно“ не ми допада (съдържа корените „зло“ и „ден“, а моите дни са си чудесни, благодаря!) и второ поради факта, че преди да анализираме дадена ситуация е необходимо да определим подхода, начина на изразяване на гледната си точка. За съжаление в наши дни почеркът на медиите в представянето на новините се уеднаквява и то далеч не за добро. Това е не само мое мнение – голяма част от приятелите ми, също млади хора, с които обсъждаме възгледите си за информационната действителност, го споделят.
Имам, не точно претенцията, по-скоро вярата, че съм търсещ, интересуващ се човек – следя новините и гледам да съм запознат с всичко, което ме заобикаля. Напоследък обаче започнах да наблюдавам по-изкъсо не толкова самите новини, колкото внимателно определената стратегия за тяхното поднасяне и акценти. Досега не се задълбочавах – ами, новините са си такива, свивах рамене. Гадни, тъжни, хубави – стават всякакви неща. После забелязах, че думичките „гадни“ и „тъжни“ изникват преди „хубави“, когато се сетя за новини. И наистина, сутрин пускам телевизора, свеж, ободрен и готов за безбройните предизвикателства на деня… и какво да видя – водещата новина е за брутално убийство, кражба, катастрофа, земетресение, буря, наводнение, взривове в завод за боеприпаси, евакуация на хора или други разнородни инциденти, случили се през нощта; следва прясна вест за настъплението на Ислямска държава и клиповете с терористи, рушащи паметници на културата, или извършващи прелюдията към обезглавяване на хора (добре, че поне самото обезглавяване не ни дават, защото е 9 ч. сутринта); за финал, черно-бялата снимка на един човек и тъжният глас на водещия, че днес се сбогуваме с този човек, поклон пред светлата му памет. Ето как младият ентусиаст от началото на абзаца получава солидна закуска от специално подбрана за него информация преди да отиде на лекции, на работа или на училище. Как да не излезеш от вкъщи, изпълнен с оптимизъм?
Не ме разбирайте погрешно – тъжни събития се случват, длъжни сме да им обърнем внимание, най-малкото, за да не ги допускаме. Не можем да заровим глава в пясъка и да се правим, че всичко си е наред. А и не бива. Защо обаче наред с гореспоменатите събития родните, а и световните, медии споменават толкова рядко, и някак мимоходом, добрите новини? Колко рядко чуваме например за успешна трансплантация и спасен човешки живот в резултат от дарение на анонимни благодетели; или за успех на наши таланти в областта на културата, науката, спорта; или за ново откритие, което дава надежда за света, за хората в глобален мащаб… Този списък е равностоен по обхват на другия. Когато съзнателно започнах да търся добри новини, открих, че не било особено трудно – поводите за усмивка и доказателствата за промяна в положителен план изобилстват. Дори забелязах, че в някои телевизии имат рубрика за „добрите новини“ – за мое разочарование, веднъж седмично, бутната в края на емисията, в рамките на три минути преди рекламите, които са по тринайсет (засичал съм!). Пак е нещо, но остава въпросът – защо бе, хора?
Затова ако се занимавам с журналистика, бих искал да отразявам точно тях – добрите новини. На хората, които вечер се събират със семейството за вечеря, или пък цъкат копчето на дистанционното в желание да се разтоварят от всички емоции на деня, не им се слуша за още проблеми. Да, зрелищата продават, тъжните вести интригуват и приковават вниманието, а репортерите правят всичко възможно да те заставят да гледаш или четеш със заглавия като „Съученичка счупи главата на мис Стара Загора“ или „Кървава баня в Казичане – седем души са мъртви след жестока саморазправа“ (приликата с реални събития и заглавия е напълно преднамерена). Звучи клиширано, но смъртта на хора наистина се превръща в статистика, а не в повод да се замислим. Пострадалите също си имат семейства и близки, на които едва ли им е приятно да стават свидетели на експериментите по креативно писане на някой амбициозен младеж/госпожица. Ето защо поддържам мнението, че е необходимо да се промени погледа – да речем, като не се поставят такива натуралистични и нелепи заглавия; като се изравни броят на хубавите и лошите новини в емисиите; като се промени подредбата им; или пък като се отделя еднакво внимание на едните и другите. А колко прекрасно би било на положителните да се отделя повече време…!
Ще завърша с едни думи на актьора Джоко Росич, който вече не е сред нас, но чиито разсъждения ме впечатлиха със своята правота: „Това, което ни набутват непрекъснато в очите нашите медии… слагат цялата измет на обществото на първа страница, за да ни се набие в очите. Мъдри хора са казали – ако цял живот се взираш във фекалиите, то тогава животът ти ще стане страшно миризлив. Лекарството за подобряване на нашето битие е да се произвеждат материални и духовни блага.“ Кое ще изберем – фекалиите или благата? Зависи изцяло от самите нас…
Може да изразите своето мнение за обективността на новините по националните телевизии като попълните нашата анкета.
