Ралица Паскалева е родена в Русе, а във Варна завършва гимназия. Родителите й не са актьори, но това не е попречило на нейната увереност, че някой ден ще се занимава точно с това. Само на 27 е, но вече има достатъчно роли, които я открояват и я правят една от най-харесваните млади актриси. Познавате магнетичните ѝ очи от сериала „Откраднат живот“, от филмите „XI A“, „Корпус за бързо реагиране“, „Код червено“. Освен това, тя преподава на млади таланти и винаги намира време за пътувания, последното, от които бе в Йерусалим.
Актьорското майсторство – страст или професия?
В училище моето хоби бе актьорското майсторство, след това се превърна в страст. Имах усещането, че ще стане и моя професия някой ден, въпреки че тогава исках да уча археология. Така и стана. Кандидатствах в НАТФИЗ и още първата година ме приеха в класа на проф.Стефан Данаилов. Четири години по-късно актьорството официално се превърна в моя професия.
Някога губила ли си себе си в някой образ?
Не мисля, че съм се губила. Никога не съм допускала образите, които играя да пречат на емоционалното ми състояние в живота. Разбира се, след ден изпълнен с много емоционални или драматични сцени, се чувствам особено и ми трябва разведряване. Това са нормални неща за всеки актьор, защото ние всъщност работим с нашите лични емоции, спомени, болки, мечти.
Преоткриваш ли себе си след всяка роля?
Когато това е професията ти и го правиш всеки ден, не се замисляш за тези неща. По скоро си мисля за това дали аз бих постъпила по същия начин в същата ситуация. Ако съумееш да погледнеш отстрани своя герой, дори можеш да си направиш някакви изводи за твоя собствен живот.
Спомняш ли си чувството, когато се появи за първи път на сцена? А когато кандидатства в НАТФИЗ?
Да, разбира се, спомням си. За първи път се качих на сцената на Русенския театър още в училище. Играехме „Снежанка и седемте джуджета“, където аз бях злата Кралица и още помня усмивките и аплодисментите на публиката. Това означаваше много за мен, но не осъзнавах напълно желанието си в бъдеще да се занимавам и професионално с актьорство.
Помня и всеки миг от кандидатстването си в НАТФИЗ. Помня чакането, притеснението, вълнението, разговорите си с преподавателите и моментът, в който разбрах, че съм приета. Обадиха ми се в 1 часа през нощта, когато излязоха резултатите, спомням си, че в тъмното изтанцувах „Танца на радостта“. /смее се/.
Какво те задържа в България?
Работата и семейството ми. Благодаря на Господ, че аз започнах да снимам и да работя още преди да завърша академията. Някой ден бих искала да играя на чужд език, но смятам, че първо трябва да умея да го правя много добре на своя роден. Актьорите нямат офис, както повечето пораснали, работещи хора. Нашият „офис“ е нашето тяло, глас, емоция. Така че заминаването и работенето в чужбина не е толкова сложна и далечна мечта. Все пак, аз пътувам доста, така че пътуването и виждането на други страни, начини на живот и запознаването с различни култури не ми липсва ни най-малко.
Театрите и кината се пълнят със зрители, жадни за българско изкуство – такова ли е усещането и за актьорите?
Всички сме сигурни, че театърът и киното в България имат страхотно развитие. Все по-прекрасни и успешни продукции се снимат и репетират в театрите, така че за нас актьорите, остава да се радваме и надяваме и за в бъдеще да е така. Както и да има работа за всички талантливи млади хора – не само в нашата професия.
Какво е желаното и какво – възможното бъдеще за млада и красива българска актриса у нас?
Каквото е и за една млада американка в Америка или една млада французойка във Франция. Винаги съм смятала, че няма значение къде си роден. Важно е усилието, което полагаш и с колко любов работиш. Когато има съвкупност от желание, труд, усилие и любов нещата се получават. Вселената не остава някой незабелязан, уверявам ви и твърдо вярвам в това. Рано или късно всичко се отплаща.
Къде се чувстваш по-сигурна и по-спокойна – в театъра или в киното? А къде се вълнуваш повече?
И на двете места се чувствам еднакво добре. За свой път аз съм избрала киното – за мен театърът е страст, но киното е призвание. Усещанията да застанеш пред камерата и да застанеш на сцената пред жива публика са коренно различни, но си приличат по едно – вълнението, с което очакваш да видиш как ще бъде прието от публиката. За нея го правим.
Защо избра сериала „Откраднат живот” – какво ти дава той и какво дава на зрителите?
Мисля, че сериалът избра мен, а не аз него. Участвала съм в много други продукции преди него, но държа да отбележа, че ролята на д-р Стилиянова ми е много важна. Дори стана една от любимите ми. Много съм благодарна на продуцентите и сценаристите, че е толкова емоционална, че заедно преминаваме през етапи и събития, чрез които и развивам себе си като актриса. Актьорството е една вечно развиваща се професия. Винаги има какво още да изиграеш, да видиш, да усетиш.
Ти си много заета – играеш в сериал, в театъра, преподаваш, гледаш куче 
– кога ти остава лично време? За почивка, за лични преживявания, за пътувания?
Остава ми. Правя всичко възможно свободното ми време, колкото и малко да е то, да бъде прекарано с близките ми. Ходя си в Русе – моят роден град винаги, когато имам време, уча арабски, ходя на кино. Правя всичко, което всеки нормален човек на моите години прави и нищо не ми липсва. Обожавам да пътувам. Ако мога, бих дала всичките си пари, за да обиколя всички приказни места по света. Колкото и банално да звучи, истина е – пътуването е единственото нещо, за което плащаш, а те прави по-богат.
От какво имаш нужда всеки ден – непременно, без извинения?
От това да кажа на родителите ми, че ги обичам. От гореща вана и не на последно място – от бял шоколад!!! 🙂
Кои са българските и световни примери, от които учиш или си учила?
Много са. На първо място, не мога да пропусна моя преподавател проф. Стефан Данаилов. Винаги говоря за него с нескрито възхищение и любов. Винаги ще съм му благодарна за това, че повярва в мен и в таланта ми, че на всичките си студенти е дал толкова много. А иначе от световните актьори обожавам Леонардо Ди Каприо, Мерийл Стрийп, Шон Пен, Рейчъл МакАдамс…ох, сега като се замисля – мноооооого са.
Кои са твоите 3 думи, които описват успеха в България?
Отдаденост, труд и любов. Дори давам гаранция, че това са трите думи, които биха довели до успех, независимо коя е вашата професия или мечта.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
