Български учени сред световните лидери в биотехнологиите.
На 30 септември 2025 г. беше публикувана престижна новина за българската наука: Stanford University отличи български учени сред най-добрите изследователи в света.
Проф. Милен Георгиев е включен в топ 1 % на най-влиятелните биотехнолози в света.
Това признание идва от класацията на „Stanford University World’s Top 2% Scientists List”, която отчита масивна база данни от учени и използва стандартизирани метрики – публикувани статии, цитирания, позиции в авторството, устойчивост на научна дейност.
Проф. Георгиев е ръководител на звено в Център по растителна системна биология и биотехнология – ЦРСББ при Българската академия на науките (БАН). Изследователският му фокус обхваща теми като дълголетие, затлъстяване, фотостареене, биосинтез на биологично активни вещества, биотехнологични подходи за устойчива биопродукция, метаболомика и молекулярна фармакология.
Към настоящия момент той има над 200 научни публикации, над 70 лекции в 25 страни, автор на 13 глави в книги, над 10 000 международни цитирания, h-индекс 53 (Google Scholar) и 47 (Scopus).
Постижението на проф. Георгиев е първо за България в категорията „Биотехнологии” на тази класация, като сред ключовите оценки са високият брой цитирания, значимият принос като първи или последен автор, устойчивостта на научна дейност, публикации в престижни списания и участие в международни проекти и рецензии.
Според него това отличие не е лично постижение, а резултат от усилията на целия екип:
„За мен ще е сбъдната мечта, ако някой ден видя някой от моите по-млади колеги в тази класация… Биотехнологиите са динамична и изключително перспективна научна област, която предлага решения на глобални проблеми.”
Той изтъква, че България има какво да покаже в световния научен диалог и призовава младите да се насочат към биотехнологиите – област с голям недостиг на кадри и значителен потенциал.
Други български представители като акад. Атанас Павлов и проф. Юлия Серкеджиева също са класирани в горните 2% според тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на учените.
Акад. Атанас Павлов е член на научния състав на Института по микробиология от 2013 г. и развива своята научна дейност в областта на приложните биотехнологии. Основните му изследвания се концентрират върху разработката на биологично активни вещества от растителни in vitro системи с потенциални приложения в хранително-вкусовата, козметичната и фармацевтичната промишленост. Той също така работи върху нови и нетрадиционни биореакторни системи за култивиране на растителни клетки и върху развитието на методи в клетъчната агрономия.
Проф. Юлия Серкеджиева е дългогодишен член в екипа на департамент „Вирусология“ и се занимава с медицинска и биомолекулярна химия, като приносът ѝ е особено значим в тези научни области.
Общо за Българска академия на науките учените, включени в класацията са 57. Пълният списък, както и допълнителна информация за учените от Българска академия на науките, включени в двете класации, можете да намерите тук.
Източници: БАН, Институт по микробиология към БАН, Български фермер, Stanford University
