През последните години думите „био“, „еко“, „органично“ се превърнаха в символ на „здравословен“ начин на живот. Рафтовете в супермаркетите са пълни с био продукти, а маркетинговите послания внушават, че конвенционалната храна е по-нискокачествена и дори опасна. Но каква е истината? Дали био храните наистина са по-полезни, или са просто добре продавана идея?
Какво означава „био“?
• За да бъде даден продукт обозначен като био / органичен, той трябва да отговаря на строги регулации:
• Забрана за използване на синтетични пестициди и изкуствени торове.
• Забрана за ГМО.
• Ограничено използване на антибиотици при животните.
• Сертифициране и контрол от независими организации (в ЕС — съгласно Регламент (ЕС) 2018/848).
Според Европейската комисия (2024) био земеделието в ЕС вече обхваща над 16,9 млн. хектара, като България е сред държавите с най-бързо растящ дял на био ферми.
Има ли разлика в хранителната стойност?
Научните изследвания дават противоречиви резултати.
• Според мета-анализ на Stanford University (2012) био продуктите не показват значително по-висока хранителна стойност от конвенционалните.
• В същото време изследване на Newcastle University (2014) заключава, че био плодовете и зеленчуците съдържат до 60% повече антиоксиданти в сравнение с конвенционалните.
Тази разлика се обяснява с начина на производство: растенията, които не са химически „защитавани“, естествено произвеждат повече антиоксиданти, за да се защитят от външни фактори.
Има полза, но тя не е в чудодейни витамини. Най-голямата разлика е в остатъците от пестициди.
Пестициди и безопасност
Според Европейския орган за безопасност на храните (EFSA, 2023):
• 95,5% от всички конвенционални продукти остават в допустимите норми за пестициди.
• При био продуктите този процент е 99%.
Накратко:
Конвенционалната храна съдържа повече остатъчни пестициди, но в безопасни нива.
А какво казват потребителите?
Според Statista Consumer Survey (2024):
• 64% от потребителите купуват био продукти, защото вярват, че са „по-здравословни“.
• 48% казват, че купуват био, защото „не съдържат химикали“ (което е частично погрешно – дори био земеделието използва разрешени био-пестициди).
• Само 20% купуват био заради екологични причини.
Тоест: решението е емоционално, не рационално.
Цената: струва ли си?
Разлика в цената между био и конвенционалната храна:
• в ЕС био продуктите са средно 20% до 180% по-скъпи (Deloitte Food Market Outlook, 2024).
• в България варират между 30% и 120% по-висока цена, според Комисията по стокови борси (2023).
Причината е в по-високите разходи за производство, ръчна работа и сертификация.
Много потребители плащат за етикета, не за реална добавена стойност.
Мода и маркетинг
Маркетингът на био продуктите често използва психологическия феномен „health halo effect“ — ако продуктът се рекламира като био, потребителят автоматично го смята за здравословен, дори съдържанието да не е такова (например био захар или био чипс).
Много компании използват „зелено брандиране“ (greenwashing), за да се позиционират като устойчиви, без да променят реално производството си.
Истината е по средата
Био продуктите:
• съдържат по-малко остатъчни пестициди
• могат да имат повече антиоксиданти
• не винаги са по-хранителни
• не гарантират по-добър вкус или свежест
• често са по-скъпи заради маркетинга
Био продуктите не са просто мода, но и не са вълшебният здравословен избор.
Истината е, че:
• Ако приоритетът е екология, по-малко пестициди и устойчиво земеделие — био е правилният избор.
• Ако приоритетът е цена и достъпност — конвенционалната храна е съвсем безопасна.
• Вместо да противопоставяме двете, най-важното е осъзнатият избор: да купуваме сезонни, локални продукти, да четем етикетите и да избягваме маркетинговите трикове.
