Български учени постигнаха впечатляващ пробив — за първи път в контролирана среда те успяха да предизвикат ядрена реакция, която може да отвори път към чиста и мощна енергия.
Според публикациите, експериментът е проведен чрез облъчване на хелий със силни лазерни лъчи, което довело до сливане на атомни ядра. Тази технология обещава енергия „без разпадане“, тоест без радиоактивни отпадъци — нещо, което би било значителна стъпка напред за бъдещето на ядрената енергетика.
Водещите учени от Институт по електроника към Българска академия на науките (БАН) работят по този проект. Сред тях е Любомир Ковачев — той обяснява, че чрез лазерни импулси и специален метод за компресия са ускорили частици (в този случай хелий) до такава степен, че ядрата им се сблъскват и слепват.
Реакцията, според учените, надхвърли очакванията им. От екипа споделиха:
„Очаквахме нещо съвсем друго — може би малка реакция, но тя се оказа много по-голяма.“
Самият експеримент бил кратък — само няколко минути — поради високото излъчване и необходимостта от безопасност.
Сега се планира изграждането на нова, модерна лаборатория, където да се продължат изследванията при контролирани условия. Това е важна стъпка, ако идеята трябва да се превърне в реална технология за енергия.
По думите на ръководителя на проекта — Екатерина Йорданова — това може да се окаже началото на процес, който да донесе полза не само за България, но и за цял свят. Тя добавя, че е подадено заявление за патент — знак, че учените вярват, че откритието им има реален практически потенциал.
При всички положения — става дума за фундаментално откритие, което поставя България на картата на водещите държави в изследванията на ядрен синтез. Както отбелязват медиите, световната наука от години търси начин да овладее термоядрената реакция; до момента успешни резултати почти не бяха постигани — до този момент, когато българските учени доказаха, че това е възможно.
Ако бъде доразвито и реализирано, това би могло да означава значителен напредък в умението на човечеството да произвежда енергия — мощна, чиста, с минимални отпадъци и без рисковете, свързани с ядрен разпад.
Повече снимки, информация за проекта и бъдещето му финансиране може да откриете на страницата на Българска академия на науките.
Източници: Българска академия на науките, Институт по физика на твърдото тяло
