Успелите споделят

Вече ви представихме първата част от интервюто ни с Jeremy?, а сега ви споделяме и втората част от разговора ни с вдъхновяващите музиканти.

За феновете на алтернативната рок музика в България си е истинско щастие, че съществуват български групи като Jeremy?. Те не са просто рок банда - те са фактор в българската музика. Срещаме ви с бандата, която олицетворява един различен прочит в инди-рок сцената, не само в България, а и изобщо. Банда, която не просто ни връща към духа на 90-те, а го прави по свой собствен, неотъпкан път. Това са момчета, които работят за своята си истина и продължават да търсят различни пътища и посоки в музиката, непознати досега.

За пътя към успеха, за изкуството, за търсенията и възможностите, за идеите и за избора да останeш тук в България ни разказват момчетата от група Jeremy?.

Няма да е лъжа, ако кажем, че клиповете ви са прецедент в българската музикална индустрия. Как се осъществява нещо толкова идейно, качествено и красиво тук?

Благодарим за хубавите думи. Получи се точно този продукт поради много причини и много хора, но това, което е общо за всички е, че сложихме максимум усилия в една и съща посока. Работихме с екипа на Clamer Production Studio, които не пестиха часове, усилия, мисъл и енергия, за да постигнат нивото, към което се стремим. Правим, каквото правим сериозно. Не за да мине по лекия начин, а за да остави диря. Хубавото е, че в голяма степен повлякохме крак и започнаха да се появяват още други подобни продукции. Колкото повече артисти и професионалисти показват максимума си в 100% от случаите, толкова повече качество и търсене ще има. Сега търсим начин как да подобрим още, защото има много, което да направим в тази посока.

Да, определено оставяте диря, но не само с клиповете си, а и с текстовете на песните си. Как се зараждат те? От какво са вдъхновени? И защо избрахте да бъдат на английски?

Текстовете са вдъхновени на първо място от музиката. Трима души работиха по думите в траковете от албума ни - Лора Димитрова, Гергана Нойкова и Ерсин Мустафов. Най-важното е, че искахме да бъдем искрени в нещата, за които се пее в песните ни. Да бъдат устойчиви на времето и да говорят на много хора. Забравяме колко близки сме си всички същества и колко общи проблеми споделяме. Когато един артист е верен на изкуството си, той е чувстващ и с това и публиката му става чувстваща, усещаща, по-страстна. Всички страдаме понякога от любов (Fake Fruits), всички понякога искаме да му отпуснем края, rock’n’roll,  пък каквото ще да става (King Kong) и винаги ще имаме нужда от надежда, за да вървим напред (Hope). Напомняме си, че сме хора, че имаме право на смели мечти, и че понякога е трудно да си ги постигнем, но се случва, ако наистина опиташ. Искаме да заслужаваме публиката си и затова внимаваме с какво пълним главата на човека, който ни слуша. С какво послание го оставяме. А понякога просто споделяме с тях труден момент. Човек винаги усеща, когато едно сърце се е изляло в песен (The Winehouse).

Най-често няма значение на какъв език, музиката е достатъчно универсална, а може би и по-красива от математиката, защото е наистина сложно уравнение с променливи, с паузи за въздух, с дръзки фигури и композиции.

Така се изливат песните, сега е на английски език, някой ден може и на български, а ако песента ни звучи така, защо не и на френски, италиански или пък китайски. Рационалното обяснение е, че на английски език ни разбират повече хора от тези, до които потенциално можем да стигнем и биха слушали нашата музика. На Евровизия също пеят на английски език. За това е, за да е по-универсално.

Работите ли с други български изпълнители? И ако да, в какво се състои съвместната ви дейност?

Стараем се да споделяме ноу-хау с всички и да им помагаме да се развиват по-бързо. Скоро с гордост ще споделим няколко предстоящи сингли на млади банди като NU/ANCE например, които подготвят страхотен нов проект и ново EP. Очакваме до края на годината да бъдат най-доброто най-ново на българската алтернативна сцена.

Нещо, по което работим от по-отдавна и бихме се радвали наистина да бъде факт скоро, е един проект със Стенли (Група Тангра, проект Легендите). От години искаме да подготвим шоу заедно и сме уверени, че сега е моментът за това. Със сигурност публиката ще бъде любопитна да види и чуе Стенли и JEREMY? заедно с напълно нови песни. Надяваме се, че това ще се окаже дългосрочен проект, в който имаме възможност да влезем още по-дълбоко в историята на Рока в България. А и чудесен повод да пеем и на български език.

Мислили ли сте да експериментирате като включите например фолклорни етно елементи в музиката си?

Всъщност, един от траковете в албума ни - "Bubbles", е точно това. Ритъмът в песента е близо до нашенската ръченица. Това е уникалност в музиката, с която се гордеем и винаги, когато имаме възможност, бихме вложили част от този колорит и неподражаемост, типични за нашите ширини. Раз-два-раз-два-раз-два-трии, неравноделното - всеки българин би настръхнал, всеки човек би усетил различното и би го посрещнал с възторг, както и самите ние.

След тази игрива нотка, можете ли да си спомните за някоя забавна или пък абсурдна случка по време на работата ви?

Абсурдите са наистина много, когато трябва да разкажем за рок-сцената в България. С това съвсем не са забавни. Но смях също има. Най-забавните ситуации са на път. На едно от последните ни турнета извън България трябваше да минем през Сърбия. Бяхме на границата в 7:00 сутринта и случихме на смяна, в която всички митничари, както и всички възможни шефове с пагони бяха там. Оказа се, че липсва нещо си - документ, който не беше ясно защо не може да си издадем на момента и решението, което предложиха беше “такса” от 100 евро, както и да вземем един човек с нас от едната граница до другата (около 600 км). Излишно е да описваме шока от това да вземеш толкова много пари от музиканти по неизвестни причини, но рискът да не стигнем навреме за фестивала Rock For People, Чехия (на който споделихме сцена с Motorhead) и заплахата за още последици бяха реални. В този момент се появи един човечец с шапка, за когото по невероятно стечение на обстоятелствата (или добро, наблюдателно око на колегите му) имаше едно място в буса за турнето. Взехме го, а той разчупи ситуацията: “Ей тука намали, че след малко има полицаи да не ви спрат”. Не се стърпяхме и Хани го пита, всичко това на български език: “И как е, искате ли да влезете в Европейския съюз”, а човека на свой ред отвръща: “Е, някои искат, други, като мен - не”. Смеем се, до сълзи...

Кои са групите, които ви дават вдъхновение? Има ли и български сред тях? Все пак няма как един музикант или изпълнител да не се влияе от великите преди него. Така е и в изкуството изобщо.

Има много български артисти, които обичаме освен като фенове, но и като хора. Стенли, ОСТАВА, P.I.F, когато ние започвахме - те вече имаха едни от най-силните албуми на това поколение. Радваме се на личността на Владимир Ампов - Графа, човек, който отстоява от години един нелек фронт в поп музиката на България и продуцира много млади и обещаващи артисти. Насо Русков и целия Baby Face Clan - велики, Panican Whyasker - банди, които освен, че звучат от бъдещето, имат и текстове на английски език още преди да има интернет в България. Ако тогава някой им е задавал въпроса за това на кой език са песните им, вероятно, отговорът е бил, че е заради такива като нас от JEREMY?, които ще го приемат като вдъхновение и нова летва. Почти изцяло на тези няколко имена се крепеше българският ъндърграунд на младия век. Ако обърнем погледа си по-натам, изброяването може да бъде безкрайно. От Nirvana, Pearl Jam, Radiohead Led Zeppelin, Metallica до Kings of Leon, Kasabian, Coldplay, Biffy Clyro. Наистина не спираме да търсим музика, която да ни стимулира и преобразява. Благодарни сме на всички тях за вдъхновението.

Защо избрахте да останете тук в България?

Защото още имаме мечти или да ги наречем илюзии. Още вярваме. И някакво чувство за дълг, че можем да направим нещо за тези след нас. Не ни е чуждо да живеем в други ширини, но сърцето тегли и си тежи на мястото. Надяваме се един ден да живеем на много места, а България да бъде мястото, на което се зареждаме.

Как си представяте утрешния ден?

Пълен с трудности и сладки успехи. И с цел, която е по-дългосрочна от следващите 24 часа.

Какво бихте казали на младите българи, които желаят да направят нещо „голямо“ и значимо?

Бъдете смели, направете го!

ВИЖТЕ ОЩЕ: SMALLMAN - РОДОПСКИ МЕТЪЛ С ГАЙДИ

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.