Успелите споделят

Мари Славова, известна още като Bgirl Queen Mary, се занимава с брейкинг от 2007 г. Началото на страстта ѝ към този вид танц се заражда и развива дълги години в брейк клуб "Бляк стайл" с треньор Христо Андонов. В периода 2015 – 2017 г. живее и тренира във Франция и Белгия. Междувременно се състезава или съдийства на различни събития по цял свят. В средата на 2017 г. се завръща в България с идеята да направи състезание по брейк денс за деца у нас и успява да реализира желанието си през март 2018 г. и март 2019 г. с помощта на Христо Андонов, Община Бургас и Младежкия културен център в Бургас.

Мари тренира всеки ден и се подготвя с помощта на настоящия си треньор Светослава Георгиева. Комбинира анаеробни тренировки, йога и танци. Голямата ѝ победа идва през 2011 г., когато става най-добрата в света в категория брейк денс сред момичета и момчета до 16 г. на световния шампионат по хип-хоп, електрик и брейк денс, организиран от международната танцова организация IDO. В състезанието участват повече от 3000 (правилно прочетохте – три хиляди!) участници от 40 държави. През 2013 г. заема второ място при жените в категория брейк денс на най-големия форум по брейк в Европа.

През 2014 г. заема второ място в света в категория брейк денс сред момичета и момчета над 16 г. на световния шампионат по хип-хоп, електрик и брейк денс, организиран от международната танцова организация IDO. През 2016 г. печели първо място сред повече от 1000 участници като част от International Dream Team на световно състезание, организирано от китайската танцова федерация.

Междувременно Queen Mary е съдия на световни формати, води семинари и класове в различни държави, участва в музикални клипове и е сред четиримата избрани от цял свят за участие в Burn Exhibition Battle. Талантливата ни танцьорка и сега не спира да се състезава (и да печели!), а мечтите ѝ стават все по-големи.

Какво е да си проправиш път толкова млада в света на един танц, традиционно възприеман като мъжки, ще разбереш от следващите редове.

Кажи честно сега – изкефи ли се, когато на състезанието в Грац победи 30 момчета, които се състезаваха срещу теб? Не може това да не е направило победата малко по-сладка.

Разбира се! Като жена, която се състезава в “мъжки” тип танц, както повечето биха го определили, държа на равенството между жени и мъже. И всички момичета, които пробиха в тази сфера, когато не съществуваха още разграничения, допринесоха за създаването на такива в световен мащаб. Сега повечето широко форматни събития имат категория мъже и категория жени, не като навремето всичко в едно. Също така това, което оценявам, е желанието на организаторите да бъдем оценени равностойно, така че и наградите, които получаваме, да са еднакви както за жени, така и за мъже. Като еволюиращ и развиващ се спорт и танц, мисля, че е страхотно, че са в крак със световните тенденции за равенство и подкрепа на феминизма.

В много сфери в световен мащаб е по-трудно за жените. С танците сега вече има напредък, но винаги ли е било така?

Както споменах по-рано, последните години има голяма подкрепа, навремето не беше лесно. Сега остават само закърнелите стереотипи. Но ако има желание, заключени врати не съществуват, само такива, които имат нужда от повече сила, за да се бутнат и отворят. Със сигурност в страните, където тепърва жената започва да се отстоява, е и значително по-трудно, но това важи за всяка сфера.

Как откри брейка? Разкажи ни за първите си стъпки в залата. Как Мари Славова стана Queen Mary?

От много малка съм в залата, обожавам всякакъв вид спорт. Започнах с художествена гимнастика на 4, после акробатика – там също стигнах до национални успехи, после какво ли още не. Но брейкът ме завладя със свободата си. Намерих музиката, енергията и движенията, които с времето започнах да дишам. Имах свободата да градя свой собствен стил, да бъда уникална в това, което правя. Целех се в това дори зад параван, само по сянка, хората да знаят, че танцувам аз. Queen Mary ме чакаше по пътя и представлява една голяма част от самата мен, при нас, в нашата култура, често “По името посрещат, по уменията изпращат!”.

Още на 15 години постигаш един от най-големите си успехи. Разкажи ни как повлия на един тийнейджър спечелването на световно първенство?

Наложи ми се да се науча да ползвам “екстроверт” маска, да говоря пред камера и да не се притеснявам да говоря на публика, може би това беше най-голямото препятствие, но също така да ценя истинските приятелства и с времето да свикна с мисълта, че всяка новина отшумява, въпреки че за мен това беше по-скоро радостна вест.

Очакват те Олимпийски игри в Париж през 2024 г. Имаш още много време за подготовка, но с какви амбиции отиваш там?

Олимпийските игри са след 4 години, ако всичко върви по план за брейкинг. За мен ще е много по-голяма победа, ако отида там като треньор, отколкото като състезател. Амбицията ми в момента е подготовката на повече състезатели и откриване на пътища за тях в чужбина. Целя се в това да развивам брейк в България.

Ти си един прекрасен пример, че млад човек в България може да постигне успех на световно ниво. Има ли рецепта за това и каква е тя?

Постоянство, вяра, голяма доза непокорство и езици или добър мениджър (в моя случай беше без нужните ресурси за второто).

Една от инициативите, в които участваш, е издаване на лицензирана диплома за треньор по брейк. Нещо, което в момента не съществува в България. Как върви този процес?

Не съществува в световен мащаб, тепърва се заражда в някои страни – засега е осъществено само в Китай. Брейк е развиващ се танц – спорт, за 40 – 50 години стига до въпрос за интеграцията му в олимпийски игри и сега е моментът за изграждане на система, обучения, квалификации и т.н. Сега е и момент на действие от наша страна, за да може целият този поток да срещне успех. Със сигурност срещам много трудности (главно стереотипи – млада съм и не разбирам според някои), но съм на етап, в който черпя индивидуално квалификация.

Уча психология със специализация в работа с деца, другата година ще специализирам в работа с атлети. Отделно следвам курсове, свързани със спортна подготовка, треньорска дейност и какво ли още не, за да мога да бъда всеобхватна в това, с което съм се заела. Работя върху създаването на учебник по брейкинг и върху още два-три амбициозни проекта. Ако има желаещи да съдействат или да предложат нещо ново, могат лесно да ме намерят във фейсбук и инстаграм и да споделят своите идеи. Всичко ще си стане с времето!

След толкова участия в чужбина вече си видяла и научила много. Имаш ли амбиция да изградиш среда за танци в България, която да е на световно ниво?

Да. Събрала съм достатъчно информация от много страни, където брейк денс е на съвсем различно ниво. Преподавала съм на семинари в Тайван, в Китай, във Франция и други, мисля, че е време да дам от себе си и в България. Трудно ще е да се изгради такава среда, има над 10 клуба, които се занимават сериозно за изграждане и подготовка на деца, не е там липсващото звено. Липсва търсене и интерес, трябва отзвук, постижения и гласност. За това трябва време, ресурси и от моя страна страхотно търпение. Всичко ще стане рано или късно реалност!

Наскоро ти сбъдна една своя мечта. Да отвориш брейк академия в Бургас. Разкажи ни за това.

Това е една голяма моя мечта, която съвсем наскоро стана реалност. Получих съдействие и подкрепа от много хора, за което съм много благодарна. Queen Mary Academy представлява моята гледна точка, така както аз виждам брейкинг и изучаването на брейкинг денс през моята призма. Един сбор от всичко, което съм видяла и изучила навън. Ще дам 100% от себе си в развитието на тази академия, която по план няма да се ограничи само до брейкинг, и това ще е мястото, което ще попие максимално моята енергия, опит и знания.

Опиши ни България на своите мечти.

Щастлив е този, който живее своята мечта. Всеки ден се будя с тази мисъл и живея в България. Не знам дали отговарям с това на въпроса. С пътуване разбрах, че няма розова среда, докато не си я създадеш! А това може да се случи навсякъде! Бих си пожелала само повече хора в България да мислят по този начин.

Снимки: Мартин Станев и личен архив